– Добър вечер – поздрави той, леко задъхан от изкачването по стълбите.
Подаде ѝ бутилка червено вино с влизането си.
– Благодаря, че ме приюти. Оценявам го.
– Не е проблем – отвърна Робин и затвори вратата зад него.
Страйк съблече палтото си и го провеси на закачалка, която я нямаше там в деня на преместването. Лицето му бе изопнато както обичайно напоследък, което означаваше, че изпитва болка, а и Робин бе забелязала как тежко се подпира на парапета.
Страйк не бе виждал апартамента, откакто Робин окончателно го бе подредила, и сега огледа дневната. На полицата над камината имаше снимки в рамки, които ги нямаше в деня на преместването, а над тях висеше репродукция на Раул Дъфи с морски пейзаж, виждан през два отворени прозореца.
– И така – обърна се Страйк към Робин. – Ормънд.
– Знам какво имаш предвид... Купих бира, искаш ли?
– Почакай – спря я Страйк, когато Робин, автоматично приела отговор „да“, се насочи към кухнята. – Кое съдържа повече калории, бирата или виното?
Робин се спря учудена на прага.
– Калории? Ти?
– Трябва да сваля малко килограми – отвърна Страйк. – Кракът ми не се справя.
Той толкова рядко споменаваше частично ампутирания си крак, че Робин реши да не вкарва хумор в ситуацията.
– Виното е с по-малко калории – отговори.
– Боях се, че това ще кажеш – мрачно изпъшка Страйк. – Би ли ми наляла чаша от това тогава? – кимна към бутилката в ръцете ѝ, после предложи: – Искаш ли да ти помогна с нещо?
– Не, сядай – отговори Робин, – няма нищо за вършене. Току-що сложих пиле във фурната, ще добавя печени картофи за гарнитура.
– Не беше нужно да готвиш – каза Страйк. – Можехме да си вземем нещо готово.
– Ами калориите?
– Да, права си – съгласи се Страйк и се отпусна на дивана.
Когато Робин се върна, подаде му чаша вино, после се настани на креслото насреща му, разположи айпада си така, че да наблюдава играта, от която Аномия все още отсъстваше, и каза:
– И така, да. Ормънд.
Страйк отпи вино и посочи:
– Разбирам защо са го арестували. Телефонът е бил у него.
– Но ти не вярваш, че е той – отбеляза Робин.
– Би могъл да е той – каза Страйк, – но възникват някои въпроси. Сигурен съм, че и в полицията са им хрумнали.
– Мърфи спомена, че на телефона вероятно е бил поставен тракер от Ормънд.
– Ако го е споделил, обзалагам се, че е поставен такъв. Е, в случай че Ормънд е поставил проследяващо устройство на телефона ѝ без нейно знание, нещата изглеждат твърде зле за него, нали? Имал е начин да узнае местонахождението ѝ и силен мотив да открадне телефона ѝ, след като я е убил, за да отстрани проследяващото устройство.
Страйк остави чашата си с вино на масата до дивана, отвори раницата си и за изненада на Робин извади отвътре позната ѝ опаковка, тъй като едва сутринта бе претърсвала „Бутс“ за този артикул – електронна цигара.
– Да не се опитваш и пушенето да откажеш? – попита тя смаяно. – Представяла си бе, че Страйк ще умре със стисната между зъбите „Бенсън & Хеджис“.
– Мисля по въпроса – отвърна той и разкъса целофана. – Никога не съм употребявал такава... – И така – върна се към главната тема, докато сглобяваше цигарата, – да кажем в интерес на спора, че докато пази наказана ученичка, Ормънд проверява приложението на тракера и вижда, че Еди се е отправила към гробището. Казва на момичето, че има работа, и я заплашва с цяла седмица оставане след часовете, ако издаде пред някого, че си е тръгнал по-рано... Ами като начало, това е твърде нестабилно алиби. Не бих разчитал да се отърва от обвинение в убийство въз основа на показания на момиче, което съм наказал.
– Може да не е възнамерявал да убие Еди, когато е тръгнал.
– Ама за всеки случай е пъхнал мачете в куфарчето си?
– Добре, сериозен аргумент – призна Робин и потисна прозявка. – Къде се намира училището на Ормънд спрямо гробището?
– Близо е до пъб „Манерката“, където разговарях с него. На много кратко разстояние пеша. Ако е взел фиестата, могъл е да стигне до гробището за минути.
И двамата седяха мълчаливо и разсъждаваха, докато Страйк пълнеше електронната си цигара с никотинова течност, а Робин поглеждаше играта: Аномия още го нямаше. Накрая тя каза:
– Възможно ли е човекът, когото Блей е отминал на гробището, онзи едър и плешив тип, за когото предполагаме, че е носел маскировка, да е бил Ормънд?
– Теоретично е възможно – отвърна Страйк, като завинти горната част на електронната си цигара, – но възникват логистични въпроси. Дали е взел със себе си на работа маскировката заради беглия шанс да предприеме убийство? И къде си я е сложил? Би било адски рисковано да го направи в училището. Вероятно там е имало и други учители.