– Той в Хайгейт ли живее?
– Не, във Финчли.
– Значи остава също да бъде обяснено преместването на телефона на Хампстед Хийт – изтъкна Робин. – Със сигурност, ако току-що е намушкал Еди и Джош, би се качил в колата си и би се махнал оттам възможно най-бързо, не би се отклонил към Езеро номер едно, нали? И все пак е любопитно – продължи тя, – защото от полицията първоначално мислеха, че който е взел телефона, е отишъл до Езеро номер едно да го хвърли там, а ето че Ормънд наистина накрая хвърля телефона в езеро, само че друго.
– Това е интересно, съгласен съм – кимна Страйк. – Кое го е накарало да се отърве от телефона, като го метне в езеро? Може би защото поначало го е намерил край езеро и това да му е довело идеята.
– Допускаш, че е проследил телефона до парка и го е намерил да лежи в тревата?
– Това е една възможност. Другата е да се е озовал лице в лице с онзи, който го е взел.
– И защо да не го каже на полицията тогава?
– Изпаднал е в паника – предположи Страйк. – Не е искал да признае, че е бил в близост до гробището, когато се е случило, нито пък че я е следил.
Той пъхна в устата си електронната цигара, вдиша и се намръщи.
– Но ако се е озовал лице в лице с убиеца – продължи Страйк, след като издуха пара, – как е взел телефона от него? Стълкновение ли е имало?
– Може убиецът да се е престорил, че просто е намерил телефона да лежи на земята, а Ормънд да е казал, че е неговият, и онзи да му го е дал?
– Това звучи по-достоверно от сбиване помежду им – кимна Страйк. – Ако приемем, че едрият плешив мъж, приведен над гроб, е убиецът, може вече да е бил свалил маскировката си дотогава и Ормънд да го е приел за обикновен минувач... Обаче – добави, – ако Ормънд е срещнал убиеца все още маскиран, това обяснява много от казаното от него при разговора ни. Не си спомням дали ти го споменах, но когато говореше как Аномия се криел зад клавиатура, направи жест, предполагащ маска. Ами ако си мисли, че маскираният човек, когото е срещнал, е Аномия? Ако е така, Аномия го е видял в близост до мястото на убийството, също така го е видял да държи телефона на Еди, което ни води право към репликата му: „Аномия е от онези, дето биха направили всичко да отърват кожата и са готови да обвинят всеки друг, да посеят съмнения срещу него, ако това означава на тях да им се размине“. Фройд би имал да каже много по въпроса. Ако хипотезата ми е вярна, Ормънд има дяволски основателна причина да вярва, че убиецът е Аномия, защото се е озовал лице в лице с него, тъй че взе да се защитава от обвинение, каквото аз не бях отправил: как е бил очевидец на улика, която прикрива.
– Връзва се – потвърди Робин. – И така, Ормънд е взел телефона на Еди...
– ...но не е намерил нея. Качва се на колата си и подкарва към къщи. Чака. Тя не се появява. Звъни в полицията и доста бързо стига до извода, че е убита. Взема решение да лъже за движенията, уплашен как поставеният тракер и фактът, че телефонът ѝ е у него, ще му докарат обвинение.
Робин отново провери играта, видя, че Аномия още отсъства, после посочи към електронната цигара.
– Как е?
– Не е хубава колкото истинска – отвърна Страйк, – но сигурно бих могъл да свикна. Най-малкото, няма да ти овоня апартамента.
– Искаш ли още вино?
– Благодаря – отвърна Страйк и протегна чашата си. – Значи Нилс де Джонг се оказа голям образ?
– Изключително странен човек е – каза Робин. – Както ти казах, нещо като хипи е с фашистки примес. Целият този „аристократичен мироглед“ и увлечението по расови теории бяха съвършено неочаквани за мен. Споменах ли как според него смъртта на Еди била „реализация“?
– Би бил такава за убиеца – изтъкна Страйк. – Е, какво друго прави цяла нощ? Каза, че си работила.
– Работих – отвърна Робин. – Стоях на Джънкшън Роуд до полунощ, а следващите часове прекарах да ровя из социалните медии. Накратко казано, загадъчният приятел на Зоуи се оказа Тим Ашкрофт. Снощи го видях да излиза от апартамента ѝ.
– Ашкрофт? – стъписа се Страйк. – За милион години не бих си представил тези двамата заедно.
– Ами Зоуи има... или по-скоро имала е нещо, което Ашкрофт много харесва – поясни Робин без усмивка. Тя стана да вземе принтираните страници, приготвени преди пристигането на Страйк, и му ги подаде. – Тъкмо с това се занимавах през повечето от нощта. Погледни го, докато приготвя соса.