Тимъти Дж. Ашкрофт
@ЧервеяСеОбръща
Отговор на @ анафорбс
Симпатична снимка. На колко години си?
Тимъти Дж. Ашкрофт
@ЧервеяСеОбръща
Отговор на @ таш&&&ргх
Забавна си! На колко години си?
Робин се върна в стаята точно когато Страйк бе свършил да чете. Лицето му бе като градоносен облак.
– Прочете ли всичко?
– Да.
– Според мен е създал акаунта на Перо на правдата като резервен план. Искал е да запази връзката си с феновете на Мастиленочерно сърце, та макар и да е изгубил ролята на Червея. Междувременно е можел да впримчва момичета фенове като Тим и да критикува като Перото.
– Започнал е с покваряването на Зоуи, когато тя е била... на колко, на четиринайсет?
– На тринайсет – поправи го Робин. – Излъгала го е, че е с една година по-голяма. Дошла е за пръв път в Лондон на четиринайсетия си рожден ден. Проверих записите онлайн. Сега е едва на седемнайсет. Забеляза ли бащата, който го нападна? „Не си се отказал от твоите навици значи?“
– Онзи, който е забранил на дъщеря си да иде в Лондон? Да. Умен човек... А сега Ашкрофт обикаля из училищата с театралната си трупа. Боже господи.
Робин взе бележника си от масата и го отвори на бележките, които бе направила за подслушания разговор на Джънкшън Роуд.
– Снощи Зоуи и Ашкрофт се караха. Влязох в сградата и слушах пред вратата им. Ашкрофт обвиняваше Зоуи в изнудване, тя отричаше. Той ѝ каза: „Кой започна всичко това?“ и „Ти ме постави в ужасно положение“, каза ѝ, че той е поел риска, без да споменава какъв е бил рискът, но очевидно имаше предвид връзката им. А иначе Зоуи през цялото време го молеше да не си отива, докато той повтаряше, че имал доста да помисли. Разбира се – каза Робин, като затвори бележника, – тя вече е надхвърлила възрастта на неговите сексуални предпочитания. Повече я е харесвал като тринайсет-четиринайсетгодишна. Чудя се дали това не е причината тя да се подлага на гладуване, та да изглежда млада възможно най-дълго.
– Не понасям педофилите – процеди Страйк и в този момент съседът на Робин от горния етаж пусна силно рап.
– Нима някой ги харесва? – подхвърли Робин.
– Да, други педофили. Всичките са една стока. Е, това обяснява защо приятелят ти Пез се е заял с Ашкрофт на помена. Ашкрофт не беше ли говорил в момента с две малолетни момичета?
– Не знам дали Рейчъл Ледуел е малолетна – отвърна Робин, – но Флавия във всички случаи е. И какво имаш предвид с това „приятелят ми Пез“? – добави, тъй като долови в гласа на Страйк нотка, която не ѝ хареса особено.
Той повдигна вежди леко усмихнат и за свое раздразнение Робин усети, че се изчервява.
– Направих каквото трябваше, за да измъкна информация от него – заяви хладно и отново излезе от стаята под предлог да разбърка соса, но всъщност да даде време на лицето си да се върне към нормалния цвят.
Страйк веднага съжали за тази си нетактичност, която всъщност бе опит да разбере доколко на Робин ѝ се бе понравила частта от разговора, включваща целувки и вероятно опипване от страна на Пез Пиърс, и реши да подвикне извинението си. Но преди да е успял, телефонът му иззвъня. Беше Мадлин.
Страйк се поколеба, загледан в екрана. Мадлин бе настояла той да ѝ позвъни по някое време, което, разбира се, не се бе случило. Очакваше се да седи сам в някой евтин хотел и подозираше, че ако игнорира обаждането ѝ, Мадлин ще му звъни на всеки десет минути, докато не отговори.
– Здравей – каза, като прие разговора.
– Как си? Взе ли си стая в хотел?
– Да, току-що се регистрирах – отговори той с понижен глас. – Не мога да говоря дълго, очаквам подизпълнител да ми докладва.
– Тревожа се за теб. По дяволите, Корм. Бомба. Това е ужасяващо.
Робин влезе в стаята с все още поруменели бузи. Като не забеляза, че Страйк говори по телефона, каза:
– Виж, никак не ми е приятно...
Замълча, като видя телефона, долепен до ухото му.
– Кой беше това? – попита Мадлин.
– Румсървис – отвърна Страйк.
– Не, не е вярно – отсече Мадлин, а Робин го наблюдаваше с укор. Имаше силното чувство, че и двете жени са наясно какво става. Като неразумно се подаде на импулса на притиснатия в ъгъла мъж, той опита наглост.
– Вярно е, това беше.
– Корм, не съм глупачка – заяви Мадлин.
Робин отново излезе от стаята.
– Не те мисля за глупачка – заяви Страйк, затворил очи като дете, изпуснало контрола над велосипеда си, носещ се към стена.
– Тогава коя беше тази жена и кое е онова, дето не ѝ е приятно?
Мамка му, мамка му. Трябваше да излезе от апартамента, преди да приеме обаждането, но беше толкова уморен, кракът го болеше и не му се бе искало да стане. Отново отвори очи и ги прикова към репродукцията на Раул Дъфи на стената. Какво не би дал сега да седи сам до прозорец с гледка към Средиземно море?