– Седнахме на по бързо питие с Робин – каза той. – Имаме да обсъдим дела на агенцията. Как ще работим, без да имаме достъп до офиса.
След дълго мълчание Мадлин каза:
– Ти си отседнал при нея.
– Не, не съм – отрече Страйк.
– Но не ти пречи да се видиш с Робин тази вечер и да изложиш нея на риск от терористи...
– Те така или иначе са я погнали – отвърна Страйк. – Бомбата беше адресирана до двама ни.
– Колко мило – изрече Мадлин с леден глас. – Сякаш сте женени, а? Е, ще те оставя на споделеното ви питие.
Линията прекъсна.
Ядни и напрегнати мисли се втурнаха в ума на Страйк. Тази история трябва да приключи. Само това ми липсваше тази вечер. Бездруго на връзката не ѝ беше писано. Ще сложа край. Да се извиня сега.
Страйк с мъка се надигна от дивана и докуцука до кухнята, където Робин стоеше с гръб към него и бъркаше соса.
– Прощавай, показах се като пълен простак.
– Да, самата истина – студено отвърна Робин. – На Баркли не би държал такъв тон, ако се бе срещнал с жена с цел да получи информация.
– С Баркли щях да съм още по-отвързан в приказките, повярвай ми – каза Страйк и когато Робин се обърна да го погледне, едновременно сърдита и неохотно развеселена, той вдигна рамене и добави: – Така си дрънкаме ние помежду нас.
– Хм – измърмори Робин и се обърна отново да разбърка соса. – Мислех, че ще си доволен, задето научих толкова много от Пиърс.
– Доволен съм – увери я Страйк. – Дяволски добре се справи. Това пиле ухае страхотно.
– Ще му трябва още половин час – каза Робин. Поколеба се, после попита: – Пред кого ме представи като румсървис?
– Пред Мадлин – отговори Страйк. Не му бе останала енергия да лъже. – Тя искаше да се настаня при нея. Казах ѝ, че отивам на хотел. Беше по-лесно.
Робин, която бе силно заинтересована от тази информация, продължаваше да бърка соса с надежда да чуе още, но нежелаеща да разпитва. Но тъй като Страйк не се разпростря по темата, Робин изключи котлона под соса и двамата се върнаха в дневната.
Докато Робин проверяваше играта и се поздравяваше с различни участници в нея, та да не изглежда, че Бъфилапи е съвършено пасивна, Страйк извади бележника си и обърна на страниците, където бе записал разсъжденията си върху интервюто на Робин с Пез.
– Наистина си се справила отлично с Пиърс – каза.
– Добре де, няма нужда да прекаляваш с похвалите.
– Сигурно си забелязала в колко много кутийки от профила на Аномия има отметка при него. Знае много за Битълс, не обича котки...
– Това беше само догадка...
– ...грижи се периодично за баща си... знае как да влезе в гробището, без да го хванат...
– Знам това, но...
– ... и както звучи, с Еди са работели заедно по нещо, но тя го е оставила на сухо, отишла е при Джош и заедно са направили суперхит. Това е почва за сериозна неприязън.
– Не е задължително да го е оставила на сухо – възрази Робин. – Може просто да не е харесвала достатъчно получилото се при общата им работа с Пез. Променила си е намеренията. Карали са се също и по повод Тим. Може би след това не ѝ е било приятно да работи с него.
– Но Пиърс може да вижда нещата по друг начин. Ти не мислиш, че той е Аномия, нали? – каза Страйк, като наблюдаваше за реакцията ѝ.
– Ами... – Робин се колеба. – Той има способности да създаде играта, но това си го знаехме от самото начало. Не знам... Като бях с него, просто не го почувствах.
Като упражни геройско усилие, Страйк се въздържа да не направи най-очевидния от всички сквернословни коментари, които му хрумнаха.
– Искам да кажа – продължи Робин, която, за щастие, не бе доловила напрежение в изражението на Страйк, – че Аномия е зъл... садистичен. Просто не усетих нищо такова у Пез. Той определено може да бъде вулгарен, казах ти какво е нарисувал на стената в стаята на Джош и Еди. Също така беше твърде агресивен към момиче, фен на Мастиленочерно сърце, която се появи на първата сбирка на курса по рисуване и каза, че дошла „да попие магията“ или нещо от този род. Наистина беше леко досадна – добави Робин и отпи глътка вино, – но той нямаше основания да бъде толкова жесток. Останах с впечатление, че Ясмин Уедърхед се бои от него. Представям си го да сипе груби шеги, в стила му е. Но предвид че баща му е болен, което сигурно го подлага на голямо напрежение, не се справя зле в живота, доколкото виждам. Много е популярен сред жените. Намерил си е място за живеене, което го устройва. Има и работа, макар и не толкова редовна, колкото би искал. Предполагам, че възражението ми по отношение на него е същото, каквото е и за Гюс Ъпкот. За да си добър в техните съответни области, е нужно да влагаш дълги часове труд всеки ден, а ако има едно при Аномия, за което да сме сигурни, то е, че разполага с много свободно време.