Выбрать главу

– Вярно, така е – съгласи се Страйк. – Е, като стана дума за хора с много свободно време, и аз самият открих нещо ново сут­ринта. Нямах време да го принтирам, защото тогава избухна бомбата, но в общи линии е следното: Киа Нивън е отправила много заплашителни коментари в Туитър вечерта преди нападението, които е изтрила, но впоследствие са се появили в Редит. Говори за пронизване на хора в сърцето.

– О... Ето какво я е карал Кардю да изтрие.

– Именно. Малката им авантюра за отмъщение очевидно не е била финал на познанството им, което е интересно, защото неговият коментар е „има по-добри начини“. В известен смисъл е жалко, че изключихме Кардю от заподозрените, защото от гледна точка на личностна характеристика той приляга по-добре към образа на Аномия от почти всеки друг, а забелязвам, че и Пиърс е на това мнение. Така или иначе, Киа не само е отправяла заплахи в Туитър – продължи Страйк, извади телефона си и влезе в сайта Tribulationem et Dolorum. – Погледни това. Отпреди няколко години е.

Робин взе телефона и прочете разговора между Арке и Джон, открит от Страйк същата сутрин.

– Сега се прехвърли на страницата „За основателя“ – каза Страйк.

Робин го направи и с изражение на просветващо ѝ разбиране прочете на глас:

– „Селекция от композициите на Джон може да се чуе на

www.IJU.ТвориЗвуци“... IJU? Да не е...

– Точно той – кимна Страйк. – Иниго Джон Ъпкот.

Робин се втренчи в Страйк.

– Но тогава...

– Припомни си колко разпалено Иниго защити Киа, когато бяхме у дома им. Каза нещо в смисъл „Блей се бе отнесъл извънредно зле с тази млада жена“. Имам силно подозрение, че е имал с Киа далеч по-сериозен контакт, отколкото онлайн дискусия за хроничната умора.

– Да не мислиш, че...?

– Че тя е неговото „мило дете“? Да, така мисля.

– Охо... – промълви проточено Робин, като отново погледна към сайта Tribulationem et Dolorum.  – Няма начин това да е съвпадение. Тя не се е обърнала към този уебсайт, без да знае кой го ръководи.

– Съгласен съм. Търсела е потаен начин да следи как се развиват нещата между Джош и Еди. Не се съмнявам, че е дошъл момент, в който е убедила Иниго, че присъства в сайта, защото е запленена от личността му, а после са „открили“ как и двамата по някакъв начин са свързани с Джош и Еди и съм уверен как Киа е била надлежно смаяна от този странен каприз на съдбата. Вярно е, че го видях за кратко, но Иниго ме остави с впечатление, че е човек със силно раздуто его. Надали на Киа ѝ е било трудно да го убеди как поддържа контакта с него, защото е тъй мъдър и талантлив човек, а не защото иска да измъква информация. А всичко това изстрелва Киа обратно в списъка заподозрени за Аномия, нали така? Мислехме, че не е имало как тя да знае за предлаганата промяна Харти да стане човек, но ако сме прави, тя е имала пряк достъп до семейство Ъпкот още от 2013 година.

– Мислиш ли, че с Иниго са се срещали в действителния живот? – попита Робин.

– За това ще трябва да попитаме Ъпкот. Очевидно имат телефонните си номера, ако тя е „милото дете“, което той успокоява и на което обещава да помогне.

– Тя със сигурност не би... – подхвана Робин, но млъкна.

– Кой знае? – отвърна Страйк, правилно отгатнал как щеше да завърши изречението. – Някои хора какво ли не вършат, за да си постигнат интересите.

Мигом и двамата си помислиха как Робин бе оставила Пез Пиърс да пъхне езика си в устата ѝ.

– Утре трябваше да следя Ашкрофт – каза Робин.

– Ще преправим графика – каза Страйк и отново взе телефона си. – Но първата ни работа е да идем заедно при Ъпкот.

Робин подозираше, че предложението да са двамата заедно, е продиктувано от тревогите на Страйк по повод Разполовяване, но тъй като никак не беше против да прекара сутринта със Страйк, тя просто каза, след като се изправи:

– Пилето трябва да е почти готово вече. Дръж играта под око. Аз ще приготвя задушени зеленчуци.

– Задушени? – повтори Страйк, сякаш досега не беше чувал думата?

– Да, на пара, имаш възражения ли?

– Не, просто никога не съм ги правил така. Аз обикновено всичко пържа.