76
Каква е таз страноприемница,
в която идват да нощуват
все пътници, чудаци до един?
Емили Дикинсън, XXXIV
Когато на другата сутрин в седем Робин влезе в дневната, завари Страйк вече облечен, дивана прибран до нормалното му състояние, а завивките спретнато сгънати. Тя направи чай и препечени филийки за двама им и докато седяха пред тях на масата за хранене, Страйк предложи:
– Хайде да идем направо в дома на Ъпкот, та да разберем какво е споделял Иниго с Киа. А после в зависимост от онова, което ни каже, ще идем в Кингс Лин.
– Добре – отговори Робин, но видимо се умърлуши.
– Какво има?
– Питах се какво ли ще ѝ е на Катя, като разбере, че през всичкото това време Иниго си е комуникирал с Киа.
– Очаквам да е много ядосана – вдигна рамене Страйк. – Това не е наш проблем.
– Знам, но все пак ми е мъчно за нея. И все пак за децата им може би ще е по-добре те да се разделят.
Телефонът на Страйк издаде сигнал за получено съобщение. Той го прочете и по лицето му мигом се изписа гняв.
– Какво се е случило? – попита Робин.
– Проклетият Нътли!
– Какво е направил?
– Напуска, това е направил!
– Какво?! – възкликна Робин. – Защо?
– Защото – отвърна Страйк, като бързо преглеждаше следващия абзац с оправдания – жена му не искала да работи при нас, след като ни пращат бомби. „Съзнавам, че това ви поставя в затруднение и щом тази ситуация с терористите приключи, ще се радвам...“ О, той щял да се радва, лайното му недно!
– Слушай – заговори Робин, като трескаво обмисляше последствията от един подизпълнител по-малко. – Иди сам при Иниго. Аз ще поема Ашкрофт, както беше по план и...
– Ще се движим заедно – отсече Страйк. – Имената на двама ни бяха на пакета с бомбата, снимките ни излязоха в новинарските репортажи, а аз приемам сериозно негодниците от Разполовяване за разлика от теб.
– Аз също ги приемам сериозно, естествено, за какво говориш?
– Ами тогава не ми предлагай да се мотаеш сама из града – отвърна сърдито Страйк, стана от масата и забравил всичките си решения от предишния ден, се отправи навън, за да изпуши една цигара на улицата.
Отлично разбираше, че е неоправдано агресивен към Робин, но тази мисъл само още повече засили лошото му настроение и изпуши две цигари една след друга, докато пращаше съобщения с новината за напускането на Нътли на Баркли, Мидж и Дев. Бе напълно в тон с чувствата на Баркли, който написа в отговор „Шибан бъзлив мърляч“.
Върна се в дневната и завари масата разчистена от закуската, а Робин готова за тръгване. Както и очакваше, изражението ѝ бе леденостудено.
– Прощавай, че избухнах – заговори Страйк, преди тя да е успяла да каже нещо. – Просто се тревожа.
– Колкото и да е странно, аз също – тросна се Робин. – Но като казваш „да се мотаеш“, сякаш съм някаква празноглава безделничка...
– Нямах предвид нищо такова. Изобщо не си празноглава, нито безделничка, но дявол да го вземе, Робин, тази бомба целеше да ни убие, не просто да ни сплаши. Плюс, че сме наясно за отношението им към жени, които според тях много си вирят носа.
– И какво, ще ме придружаваш, докато не разбият групировката ли?
– Не... не знам. Да идем да говорим с Иниго. Ако докажем, че Киа е Аномия, това поне ще реши проблемите ни с недостиг на хора.
Качиха се на беемвето на Страйк, шофираше Робин. Прекараха двайсетминутното пътуване предимно в мълчание. Робин нямаше как да не си припомни, че при предишното им посещение в дома на Ъпкот също беше ядосана на Страйк: тогава тъкмо беше научила за връзката му с Мадлин. Чудеше се какъв ли е бил отзвукът от лъжата на Страйк за румсървиса. Май не беше говорил с Мадлин оттогава, освен ако силното хъркане, което бе чула предишната вечер, не бе престорено и не ѝ бе пращал съобщения под завивките. Нито пък бе забравила Шарлот. Именно разследването на Джаго Рос бе пренатоварило агенцията – факт, който Страйк любопитно защо не желаеше да признае гласно.