– Или – хрумна му внезапно на Страйк – имат втора къща. Точно по такива места заможните лондончани си купуват малка крайморска резиденция... удобна за уикенди...
Той отново извади телефона си, влезе в уебсайта 192.com и потърси „И. Дж. Ъпкот“ и „Уистъбъл“.
– Да, прав съм – съобщи. – Притежават друга къща там. Котидж Акварел, Айлънд Уол.
Робин следваше рейнджроувъра към центъра на красивото градче покрай дървени постройки и редици от кремави къщи, после по Харбър Стрийт, от двете страни на която имаше художествени галерии и магазинчета, пълни с любопитни дреболии. Най-сетне след два десни завоя рейнджроувърът излезе на паркинга Киймс Ярд. Робин паркира беемвето на разстояние от рейнджроувъра и двамата със Страйк насочиха погледи към огледалата за обратно виждане, докато Гюс слезе от колата, извади инвалидната количка на баща си от багажника, помогна на Иниго да слезе, после забута количката с него напред, завиха зад ъгъл и се скриха от поглед.
– Да им дадем десет минути – каза Страйк и погледна часовника на таблото. – Обзалагам се, че Гюс ще се върне при колата за багажа. Не искам да ги поставям нащрек, докато не са сложили водата в чайника да кипне и не са си свалили обувките. Един плюс за нас е – добави той коравосърдечно, – че с инвалидна количка няма как да избяга.
77
Окайваш се: „Аз имах тъй високи цели,
в душата си тъй висши въжделения.
А ето ме сега с надежди отлетели,
обременен с тревоги и вълнения“.
Мей Кендъл, Провали
Страйк и Робин наблюдаваха Гюс, докато извади два куфара от багажника, дадоха му достатъчно време да ги отнесе в къщата и едва тогава слязоха от беемвето. От другата страна на каменния зид на паркинга лежеше каменист плаж и Страйк, тъй като бе родом от Корнуол, усети как духът му както винаги се повдига от мириса на море и звука на плискащите се вълни.
Айлънд Уол беше тясна и стръмна улица, започваща от самия ъгъл на паркинга. Поредицата боядисани къщи от дясната страна вероятно имаше безпрепятствена гледка към морето откъм задните фасади. Котидж Акварел, която бе през няколко къщи надолу, бе боядисана в резедаво, а на извития прозорец над външната врата бе изрисуван галеон с вдигнати платна.
Никъде не се виждаше звънец, тъй че Страйк вдигна чукчето във форма на котва и почука два пъти. Само след десет секунди Гюс отвори вратата.
Като разпозна Страйк и Робин, изражението му се промени в ужасено. Робин имаше време да забележи, че обривът му, макар вече да не стигаше до кръвясалите му очи, бе все така възпален.
– Кой е? – подвикна Иниго от вътрешността на къщата.
Гюс се обърна към баща си, който бе задвижил количката си и влезе в полезрението им. Иниго също за момент се стъписа при вида на двамата детективи, но почти веднага се върна към обичайния си маниер.
– Какво става, по дяволите?
– Добро утро – поздрави Страйк със забележително хладнокръвие по мнението на Робин предвид бясното негодувание, изписано по лицето на Иниго. – Дали може да поговорим, господин Ъпкот?
Иниго се приближи с количката си. Гюс се притисна към стената и имаше вид, сякаш му се искаше да потъне в нея.
– Вие да не би...? Как изобщо разбрахте къде съм? Да не би да сте ме проследили?
Страйк за негово съжаление реши, че няма как да отвърне: „Не е ли очевидно, надут гадняр такъв?“, и каза:
– Надявахме се да ви открием в дома ви в Хампстед, но вие тъкмо тръгвахте с колата, когато пристигнахме, така че ви последвахме.
– Защо? – остро попита Иниго. – Какво... защо...? Това е безобразие!
– Според нас може да имате информация, която е важна за разследването ни – леко повиши глас Страйк, защото минаваха две млади жени, а той подозираше, че Иниго повече се бои съседите да не узнават делата му, отколкото да поеме риска да пусне Страйк и Робин в къщата. И то се знае, макар да изглеждаше още по-ядосан, Иниго каза:
– Не стойте на прага да крещите! Боже мой, това е пълно... абсолютно...
Годините, прекарани от Робин в агенцията, я бяха научили, че макар посещение от частен детектив да бе масово нежелано, почти всеки искаше да узнае причината за идването му, така че не се учуди, когато Иниго изръмжа:
– Давам ви пет минути. Пет!
Опита се да се придвижи на заден ход при влизането им, но в разгневеното си състояние се блъсна в стената.
– Помогни ми, дявол го взел! – процеди към сина си, който се забърза да го стори.
Къщата, както видяха още с влизането си вътре и затварянето на входната врата, бе приспособена към високите стандарти на дома им в Хампстед. Партерът бе превърнат в общо пространство с кътове за кухня, трапезария и дневна, като навсякъде дъсченият под бе съвсем гладък. В дъното на къщата френски прозорци се отваряха към градина, също адаптирана за инвалидната количка на Иниго с пътека с наклон, водеща до обширна платформа, на която имаше голям чадър, маса и столове, обърнати към морето. По средата на малката морава се издигаше палма и листата ѝ шумоляха под топлия бриз.