– Върви да разопаковаш – процеди Иниго към сина си, който на драго сърце посрещна възможността да се отдалечи от баща си.
Когато стъпките на Гюс заглъхнаха по стълбите нагоре, Иниго закара количката си до ниска масичка и направи груб жест към Страйк и Робин да седнат на креслата, тапицирани с тъкан на сини и бели райета.
Акварели бяха окачени по белите стени. Като си припомни уебсайта Tribulationem et Dolorum, Робин се запита дали са дело на Иниго, или на Катя и как биха ги окачествили Мариам или Пез – на нея ѝ изглеждаха банални и аматьорски. Най-големият, поставен в причудлива дървена рамка, изобразяваше улицата Айлънд Уол, в изгледа ѝ, който се бе открил пред тях при идването им с Котидж Акварел отдясно. Перспективата бе малко сбъркана, тъй че улицата изглеждаше с огромна дължина, чезнеща към хоризонта, където къщите бяха твърде големи за местоположението си. В един ъгъл имаше електрически кийборд и на стойка за ноти бе поставено изданието „30 малки хорални прелюдии“ на Макс Регер, а отпред имаше скициран портрет на германския композитор, който с шкембето, очилата си и сърдитото си изражение удивително напомняше негостоприемния им домакин.
– И така – стрелна гневен поглед Иниго към Страйк, – на какво дължа това нахълтване в личното ми пространство?
– На Киа Нивън – отвърна Страйк.
Макар да се опита да запази предизвикателното си изражение, Индиго се издаде с лекото конвулсивно стисване с длани на подръчниците на количката му и с потрепването на стиснатата уста.
– Какво си представяте, че мога да ви кажа нещо, което да не сте чули от съпругата ми? – попита след продължителна пауза.
– Твърде много. Вярваме, че сте създали лична връзка с Киа без знанието на съпругата ви, датираща поне от две години.
Страйк остави мълчанието да се разпростре помежду им като лед: опасно при разчупване, невъзможно за заобикаляне. Най-накрая по-възрастният мъж каза:
– Не виждам какво отношение имат частните ми връзки... не че признавам съществуването конкретно на тази... към вашето разследване. – Иниго беше блед преди, а сега бе силно зачервен. – И това е, ако допуснем, че все още се опитвате да установите кой е онзи Аномия. Или Катя ви е наела да разследвате мен вместо него?
– За момента разследваме само Аномия.
– И къде е доказателството ви за тази мнима връзка?
– Господин Ъпкот – заговори търпеливо Страйк, – човек с вашата интелигентност знае, че няма да тръгна да излагам всичко, което ни е известно, та вие да скроите отговора си според него.
– Как смеете, по дяволите, да намеквате, че имам причина да „скроявам“ каквото и да било? – избухна Иниго и Робин забеляза, че за него бе облекчение да даде външен израз на гнева си. – Аз съм в контакт с голям брой хронично болни хора чрез уебсайт, който поддържам. Да, Киа посети уебсайта за съвет. Дадох ѝ същия, какъвто бих дал на когото и да било, страдащ от това наше окаяно състояние, непризнавано от повечето лекари.
– Но не сте казали на жена си, че Киа се е свързала с вас, нали?
– По онова време не знаех коя е Киа. Тя посети уебсайта под псевдоним, както го правят много потребители. Съществува срам, защото е лепната стигма към това заболяване, което в проклетата медицинска професия смятат за психосоматично, ако искате да знаете!
– И все пак е дошъл момент, в който сте разбрали коя е Арке?
В последвалата кратка пауза чуха скърцане на стълбите. Иниго тъй рязко извърна глава, че Робин не би се учудила, ако си бе повредил нещо.
– Какво правиш? – ревна той и Гюс бързо слезе по стълбите.
– Разопаковах багажа – съобщи, когато застана притеснено на прага. – Налага се да тръгна веднага, ако ще...
– И аз сам трябва да си пазарувам, така ли? – викна Иниго.
– Прощавай, забравих. – Отивам да го свърша сега. Какво искаш?
– Използвай въображението си – сопнато отвърна Иниго и отново се обърна към Страйк и Робин. Зачака, дишайки тежко, докато чуваха външната врата да се затваря, и после заговори с по-овладян глас: – Доколкото си спомням, а аз говоря с много и най-различни хора онлайн, след около две седмици Киа спомена нещо, от което разбрах, че тя е свързана по някакъв начин с проклетата анимация и така... да, открихме взаимно твърде отдалечената ни връзка извън социалните мрежи.