– Значи никога не сте обсъждали с нея Мастиленочерно сърце?
След кратка пауза Иниго отговори:
– Само в най-широк смисъл. Естествено, че го споменахме, след като разбрах коя е тя.
– Значи сте я поддържали в нейните претенции за плагиатство.
– Не съм я поддържал в нейните претенции, просто ѝ осигурих в мое лице интелигентен слушател – каза Иниго, докато Робин отнесе счупената чаша в кухнята и я пусна в кофата за боклук. – Душевното ѝ здраве бе увредено от чувството, че е използвана и захвърлена. Имаше нужда да бъде изслушана от добронамерен човек и аз бях насреща за това. С Киа имаме много общо – добави той и още повече се зачерви.
Страйк си припомни красивата и без всякакъв грим Киа, седяща срещу него на масата в пъба, докато гледаше подпухналото лице на този мъж на средна възраст с разширени пори и червенолилави торбички под бледосивите очи зад очилата.
– Самият аз знам добре какво е да бъдеш препънат в разцвета на силите си – продължи Иниго, – да съзнаваш колко далеч би могъл да стигнеш, а да гледаш как други успяват, докато собственият ти свят се свива и надеждите ти са попарени. Отстраниха ме от работа, когато ме нападна тази проклета болест. Имах моята музика, но оркестърът, така наречените ми приятели, ми дадоха да разбера, че не са склонни да се съобразяват с физическите ми ограничения въпреки факта, че бях най-добрият музикант сред тях. Можех да постигна това, което направи Гюс, да тръгна по пътя на спечелена стипендия. Имах и голям талант за художник, но заради тежкото си състояние не бях способен да посвещавам достатъчно време на това занимание, та да осъществя нещо значимо...
Телефонът на Робин иззвъня. Тя тъкмо се бе канила да седне на мястото си, но като извади телефона от джоба си и погледна кой я търси, каза:
– Ще трябва да приема това обаждане, съжалявам.
Тъй като нямаше къде да намери уединение в общото пространство, излезе направо на улицата. В същия момент Иниго свали очилата си и избърса очи, които Страйк сега видя, че са се напълнили със сълзи при този рецитал на всички преживени загуби. После мъжът върна очилата на носа си с трепереща ръка и шумно подсмръкна.
Но ако Иниго Ъпкот бе очаквал съчувствие от Страйк, остана разочарован. Детективът насреща му някога бе лежал на прашен път в Афганистан с половин откъснат крак, а до него бе разкъсаният труп на мъж, който само допреди минути бе разправял за бурно ергенско парти в Нюкасъл, тъй че не можеше да изпита и капка жалост към разбитите мечти на Иниго Ъпкот. След като колегите му музиканти не бяха проявили съпричастност, Страйк бе готов да се обзаложи, че това се е дължало на поведението на този човек, явно склонен да тормози околните и да величае себе си. С годините у Страйк все повече се засилваше убеждението, че в една просперираща страна и в мирно време – колкото и силни удари да ти нанасяше съдбата, а срещу тях никой не бе застрахован, при това Иниго имаше късмета да се радва на неспечелено от него богатство, – характерът на човека бе определящ за това какъв курс ще поеме животът му.
– Разправяли ли сте на Киа за чутото от жена ви, например за преговорите с „Мавърик“ и прочие?
– Аз... може и да съм споменал нещо – отвърна Иниго с много явно неудоволствие от небрежния и спокоен тон на Страйк, а после повтори: – Но само в най-широк смисъл.
– Киа молила ли ви е да предавате съобщения на Джош?
– Понякога – отвърна Иниго след известно колебание.
– Но вие не сте ги предали, така ли?
– Нямам контакт с Блей.
– А надали бихте могли да помолите жена си да му предаде тези съобщения от Киа.
В отговор Иниго само стисна устни.
– Обещавали ли сте на Киа някаква помощ, освен че сте я съветвали относно претенциите ѝ за плагиатство?
– Давах ѝ кураж.
– Кураж за какво?
– Тя е съвсем наясно, че жена ми не я харесва – отговори Иниго. – Естествено, че през ума на Киа минава как може да бъде обвинена, че е Аномия или че има нещо общо със смъртта на Ледуел. Аз просто ѝ обещах да вразумя Катя. И повтарям – изрече натъртено Иниго, – Киа няма как да е Аномия.
– Откъде сте толкова сигурен?
– Първо, тя е твърде болна – почти извика Иниго. – Всякаква продължителна работа като да създаде и поддържа онлайн игра от типа на въпросната би била невъзможна за нея поради медицинските ѝ проблеми. Нужна ѝ е много почивка и сън, не че сънят идва лесно при тази проклета болест. Нещо повече, Аномия е нападала Киа онлайн. Тя се държа крайно неприятно с Киа и силно я разстрои.