– Тя? – повтори Страйк.
– Какво?
– Нарекохте Аномия „тя“.
Иниго се намръщи към Страйк, после каза:
– Жена ми не искаше да ви го казвам при първото ви посещение. И аз се съгласих да мълча, защото нямах желание Катя да ми мрънка и опява след това. Имам си граници на поносимост, не бива да бъда стресиран. Но в края на краищата – заяви Иниго с отново пламнал гняв – тя не може да ме вини, когато съм проследяван и тормозен на място, за което се очаква, че е мое спасително убежище... Ясмин Уедърхед е Аномия – отсече Иниго. Тя работи в IT сферата, шумна и манипулативна е, все гледа да докопа изгода за себе си. Разбрах какво си е наумило проклетото момиче в мига, щом прекрачи прага ни. Катя не иска да го признае, но разбира се, тъкмо тя вкара проклетата жена в кръга им. Просто поредната глупост на Катя, а после винаги е изненадана, когато последствията се стоварят на нейната глава.
– Ясмин Уедърхед работи като пиар, не в IT сферата – посочи Страйк.
– Грешите – отсече Иниго с арогантността на човек, несвикнал да му се противоречи. – Тя е много светната за компютрите, има широки познания. Аз имах проблем с моя веднъж и тя го оправи.
– Имате ли друга причина освен тази да я мислите за Аномия?
– Естествено. Чух я да го признава – заяви Иниго с тържествуваща злоба. – Придружих Катя на коледно парти в онзи проклет артколектив. Трябваше да ползвам тоалетната. Тръгнах в погрешна посока и заварих Ясмин прегърната с онзи отвратителен тип, който управлява там.
– Нилс де Джонг? – пожела да уточни Страйк, като за пръв път извади бележника си и го отвори.
– Не му знам проклетото име. Грамаден като копа сено. Вони на трева. Тъкмо преди това ми беше надувал главата за Евола.
– Евола? – повтори Страйк, докато записваше. Знаеше, че е чувал името неотдавна, но не се сещаше по какъв повод.
– Юлиус Евола. Крайнодесен философ. С нелепи расови теории. Един мой много ексцентричен съученик в Радли се увличаше по него. Все разнасяше със себе си „Митът за кръвта“ и най-натрапчиво го четеше на глас по време на обяда. Двамата не ме забелязаха. Там, където стояха, беше тъмно, а аз, естествено, не издавах шум от стъпки. – Иниго посочи количката си. – Та тогава я чух да казва „Аз съм Аномия“.
– Сигурен ли сте в това? – попита Страйк.
– Знам какво чух – стисна челюсти Иниго. – Идете и разпитайте тях двамата. Помоему са съучастници в това. Той би могъл да е Морхаус, нали?
– Аха, знаете името на партньора на Аномия?
– Какъв друг избор ми оставаше, освен да знам – озъби се Иниго. – Катя и Блей водеха безкрайни разговори за Аномия и проклетата игра, Киа се тревожеше, че ще бъде обвинена, а аз съм възможно най-информиран като за човек, който не проявява никакъв интерес към темата.
– Споделяли ли сте с Киа теорията ви за Аномия? – попита Страйк Иниго.
– Да. – Тонът му се смекчи. – Тя не вярва в нея. В известни отношения е наивна. Витае в облаците. Убедена е, че Аномия е един неприятник, художник от Ливърпул, който също живее в проклетия Норт Гроув. Май се казваше Пресли. Той също беше на партито. Нахално копеленце е и веднъж е упражнил сексуален тормоз над Киа, като я е вкарал в стаята си. Отвратително – процеди Иниго. – Очевидно това е оставило отпечатъка си. Киа казва, че онзи Аномия ѝ е правил сексуални намеци онлайн, та това я е навело на мисълта, че е Пресли. Киа е невинна душа – заяви Иниго и отново започна да почервенява. – Тя не схваща игрите на хората. Не би ѝ хрумнало, че жена се опитва да я въвлече в сексуално компрометиращ разговор.
– Какво според вас би постигнала Ясмин с такъв ход?
– Иска да я улови в хватката си. Да разполага със средство да я заплашва. Ясмин е извънредно манипулативна, подслушва и навсякъде си вре носа.
– Кое ви кара да го кажете?
– Поведението ѝ в нашата къща – отвърна Иниго. – Все си намираше поводи да се отбива, защото не откривала Блей и Ледуел, забравила да предаде имейл или каквото щете друго. Оглеждаше навсякъде. Подхвърляше уж незначителни въпроси. Душеше за информация. О, аз разбирам как Катя се е хванала на въдицата ѝ в началото. Ясмин се правеше на загрижена и съчувстваща, винаги готова да е в услуга. А постепенно човек осъзнава, че е чисто и просто паразит. Тя е Аномия!
Чуха външната врата да се отваря и се появи Гюс, натоварен с пазарски пликове от „Сейнсбърис“, последван от Робин, която изглеждаше напрегната.
– Татко – заговори Гюс, – налага се да тръгвам, за да успея за...
– И от мен ли се очаква да прибера всичко това? – кисело попита баща му.