– Ще прибера млякото и другите храни – отвърна Гюс, разкъсван между страх и отчаяно желание да си тръгне, което, може би нетипично за него, го правеше категоричен, – само че, ако не тръгна сега...
Забърза към кухнята, взе да вади бутилки с мляко и други развалящи се продукти от пликовете и да ги пъха в хладилника.
– И чия е вината? – рязко подвикна баща му през рамо. – Чия е вината да ти трябва допълнително обучение, защото си изостанал, проклет симулант такъв?
Гюс, чието изражение бе скрито от вратата на хладилника, не отговори. Иниго се обърна отново към Страйк и отсече:
– Нищо повече не мога ви кажа. Това е всичко, което знам. Цялата тази работа ще ми причини огромен стрес и влошаване на състоянието – добави той с пробуден гняв.
– Но чия е вината – изтъкна Страйк, като се изправи, тъй като му бе дошло до гуша от този нагъл, арогантен и озлобен човек, който се отнасяше напълно различно към децата си в сравнение с поведението му към хубавата млада жена, обработвала го така сръчно, – че сте скрили от жена си как потайно сте си бъбрели с Киа Нивън?
Робин видя как Гюс рязко се извърна с разширени очи и хлопна вратата на хладилника. За кратък момент Иниго изглеждаше изгубил ума и дума. После изръмжа през зъби:
– Марш от дома ми!
78
Защо да те почитам, блажена Афродита?
Не ме насочваш ти, а само
конфликт в съзнанието ми насаждаш...
Катрин Брадли и Идит Купър, Ψάπφoι, τί τὰν πoλύoλβoν’ Aφρóδιταν
– Кой ти звъня по телефона? – обърна се Страйк към Робин, когато и двамата се озоваха на тротоара. Имаше усещането, че напрегнатото ѝ изражение се дължи на проведения разговор. Робин се отдалечи на няколко крачки от входната врата на семейство Ъпкот, преди да обърне лице към него.
– От полицията. Следели човек, за когото знаят, че е от Разполовяване. Отишъл на Блакхорс Роуд преди час и снимал сградата, където е апартаментът ми.
– По дяволите – изруга Страйк. – Добре, хайде да...
Той млъкна, защото в този момент от Котидж Акварел излезе Гюс Ъпкот. Притесни се, като видя, че двамата детективи още се навъртат наоколо.
– Мен ли чакате?
– Не – отвърнаха едновременно Робин и Страйк.
– О... – промълви Гюс. – Ами аз... отивам нататък. – Той посочи към паркинга.
– Ние също – каза Страйк, тъй че тримата поеха в мълчание обратно по улицата. Когато завиха зад ъгъла, Гюс внезапно изтърси:
– Тя не е единствената, с която той си говори.
– Моля? – каза Страйк, чиито мисли още бяха насочени към Разполовяване и апартамента на Робин.
– Баща ми контактува и с друга жена.
Гюс имаше вида на човек, решен на безразсъден курс на действие. Дневната светлина бе немилостива към обезобразената му кожа, но някъде под обрива личаха чертите на хубаво момче. Миришеше, както обикновено миришат младежи, неособено посветени на хигиената, а омачканата му черна тениска имаше вид, сякаш е носена дни наред.
– От същия уебсайт е. Виждал съм я да му праща съобщения. Името ѝ е Рейчъл.
Когато никой от детективите не заговори, Гюс добави:
– И преди е изневерявал на майка ми. Тя си мислеше, че всичко това е престанало.
– Рейчъл – повтори Робин.
– Да – кимна Гюс. – Не мога да кажа на майка ми. Той ще ме убие. Но аз наистина трябва да бързам.
Той се отдалечи от тях, отключи рейнджроувъра и се качи в него, като остави Страйк и Робин да се насочат към беемвето и да се настанят вътре, без никой от двама им да отрони и дума.
– Какво още казаха от полицията? – попита Страйк, когато и двете врати бяха затворени. В момента бе далеч по-загрижен заради терористите, отколкото по повод любовния живот на Иниго Ъпкот.
– Поставили са цивилен полицай да наблюдава апартамента ми – отговори Робин, като се взираше в стената, ограждаща паркинга, и не поглеждаше Страйк. – Също така все още следят онзи, който е направил снимките. Не са го арестували, защото смятат, че е на твърде ниско ниво, и се надяват да ги отведе до по-важни в йерархията... или до онези, които правят бомбите. – Тя сведе очи към телефона, който държеше в ръка. – Полицаят каза, че ще ми прати съобщение... и го е направил – добави.
Отвори изпратената до нея снимка и завъртя телефона си, така че и Страйк да я види.
– Да, видът му е красноречив – отбеляза Страйк. – Татуировка 88 на бицепса, прическа на Хитлерюгенд... доста се е престарал в уподобяването. – Какъв е съветът на полицая, който ти се обади?
– Да се махна оттам – отговори Робин. – За да не би да пристигне нещо по пощата.