– Ами хубаво – одобри Страйк. – Ако той не беше го казал, аз щях да го направя.
– По дяволите – промърмори Робин, отпусна глава и опря чело на волана със затворени очи. – Прощавай. Просто...
Страйк я потупа по рамото.
– Какво ще кажеш за нощувка в Уистъбъл? Приятно място е. Никой не знае, че сме тук. Тъкмо ще измислим план. Да знаеш, че изпусна най-пикантните подробности около Иниго. Имаме много за обсъждане.
– Нима? – Робин отново надигна глава, искаше ѝ се нещо да я отвлече от мисълта за новия ѝ дом, който толкова за кратко бе бил истински рай за нея, а сега се бе превърнал в мишена за крайнодесните.
– Да. Той мисли, че Ясмин Уедърхед е Аномия.
– Да бе, не е ли тя самият Сатана? – подхвърли Робин и на Страйк му стана забавно презрението ѝ към теорията на Иниго дори на фона на новите ѝ страховити опасения. – Ясмин не я бива за актриса, плюс, че никой, подведен да вярва, че има успешна онлайн връзка с успял телевизионен актьор, не би могъл да се прикрива толкова дълго.
– Съгласен съм. Но Иниго твърди как я чул да признава, че е Аномия, докато се прегръщала с Нил де Джонг в Норт Гроув на коледно парти.
– Какво?!
– Знам. Не е чак толкова неприятен образ като Ашкрофт със Зоуи, но...
– Не вярвам Иниго да е чул това. Съжалявам, но не го вярвам. А ако са се прегръщали, обзалагам се, че са били пияни...
– Нилс поне със сигурност трябва да е бил пиян.
– И той не е кой знае каква мечта за жените – парира го Робин. – Дрогиран фашист с дете, способно да ти пререже гърлото през нощта.
Страйк се разсмя.
– Макар че – без усмивка добави Робин – той все пак е мултимилионер. И е потенциален източник за клюки относно Джош и Еди. Мариам също явно вижда нещо у Нилс... а и другата жена, която живее там, спи с него. Прекалена моралистка ли изглеждам? Аз не бих могла да живея така. Не го разбирам... Та за какво говорех? – избъбри разсеяно. Мисловните ѝ процеси бяха нарушени. Татуировка 88 на бицепса, снимки на апартамента ѝ. „Махнете се оттам, за да не би да пристигне нещо по пощата.“ – Пияни са били, да – каза Робин, като се застави да се съсредоточи. – Обзалагам се, че Нилс се е раздрънкал за аномия, алпини и чакри, обичайните му приказки... Пез ги нарича големите му хитове, а Иниго е дочул погрешно нейния отговор.
– Напълно е възможно да си права – кимна Страйк. – Иниго не спомена самият той колко е пил. Възможно е да не е бил трезвен. Останах с впечатление, че толкова се ядосва на Катя, та му се иска Аномия някак да се окаже нейна вина.
– Според теб дали ревнува, задето тя е влюбена в Блей?
– Не съм сигурен, че е дори това – отвърна Страйк. – Вероятно наранява егото на Иниго, но не е като и той да не е кръшкал. Не, мисля, че беснее срещу света, задето не го оценява по достойнство, и си го изкарва на жена си. Ти беше там за излиянието му как бил гений с много таланти, посечен в разцвета си, нали?
– Да – каза Робин, но добави: – За да сме справедливи, той наистина е болен.
– Притежава две много хубави къщи и е достатъчно добре да върти извънбрачни връзки, да рисува, да свири на кийборд и да управлява уебсайт – изтъкна Страйк. – Татко му, епископът, му е оставил много пари, както личи. Не се сещам за много хора, които по-малко да заслужават да бъдат съжалявани от Иниго Ъпкот. Но ти пропусна друг интересен пункт. Той току-що ми каза откъде Нилс черпи всички онези глупости за расите. От писател на име Юлиус Евола. Крайнодесен философ.
– Евола? – повтори Робин. Имам чувството, че съм срещала това име някъде...
– Да, и на мен ми се стори, че съм го чувал неотдавна, но не помня къде.
Робин порови за кратко из паметта си, после каза:
– Но разбира се, чу го от мен. „Аз съм Евола.“
– Какво? – попита объркан Страйк.
– Това е потребителското име на един от троловете, които се навъртат в Туитър около феновете на Мастиленочерно сърце. Той по същество е досущ като Лепинс Дисайпъл, който пише само за да казва на момичетата да се самоубият или да ги нарича грозни уличници.
– Аха, сега си спомням – каза Страйк. – Предполагам, че ще ти е нужно да си купиш някои неща, ако ще отсядаме в пансион. Защото на мен ще ми е нужно. Не, по дяволите това – промърмори и извади телефона си от джоба. – Не съм в настроение да се завирам по дупки. Това са служебни разходи, да идем на някое свястно място.
Погледна към екрана на телефона си и видя, че го очаква ново съобщение от Мадлин. От няколкото видими изречения си личеше, че е дълго. Затвори го, без да го прочете, и потърси в Гугъл къде може да се отседне в Уистъбъл.