– Не е там работата – изпъшка Страйк, докато приближаваха второто стълбище. Мускулите на бедрото му се бяха наситили на стълби, а мястото на ампутацията отново пареше.
– Тези звезди не предполагат обслужване от типа на „Риц“ – посочи Робин, забравила негласното табу да не се споменава „Риц“ след вечерта им там. – Бездруго счетоводителят не би оставил да ни се размине нищо по-скъпо.
Страйк не отговори, усилието от изкачването измъчваше крака му и той се боеше да не се завърнат спазмите от предишната сутрин. Третото стълбище ги отведе покрай малка ниша зад парапета, в която бяха изложени модели на яхти и глинени съдове. На вече изпотения Страйк те ни най-малко не се сториха очарователни, по-скоро го подразниха: след като разполагаха с допълнително пространство, да бяха инсталирали асансьор.
Най-сетне стигнаха до тясна площадка, където имаше една до друга две врати – стаите явно заемаха един и същ еркер.
– Да ги разменим – каза Робин и взе от ръката на Страйк номер 32, а му подаде ключа си с номер 30.
– Защо?
– За да имаш изглед към морето. Познавам ти корнуолската жилка.
Той бе трогнат, но твърде задъхан и в дискомфорт от болката, та да го изрази надълго и нашироко.
– Благодаря. Слушай, трябва да свърша едно-две неща. Ще почукам на вратата ти, когато бъда готов, та да обсъдим плана.
– Добре – отвърна Робин. – През това време аз ще се включа в играта.
Тя отвори вратата си и влезе в приятна мансардна стая със скосен таван от боядисани в бяло греди и изглед към паркинг зад сградата. Имаше двойно и единично легло, застлани с безукорно бели чаршафи. Робин си представи как техният счетоводител, лишен до крайност от чувство за хумор човек, ги пита защо не са спестили от цената, като се настанят в една стая. Коментарът на Баркли относно счетоводителя беше „Изглежда, сякаш изхвърля от задника си телбодчета“.
Робин извади покупките от новата си раница – беше ѝ неловко да се появи в хотел с пазарски пликове – и това ѝ отне само няколко минути. Окачи на закачалка блузата, която си бе купила, нареди тоалетните принадлежности в банята и седна на двойното легло, където сега бяха разположени три електронни устройства – собственият ѝ телефон, временният, с чийто номер разполагаше Пез Пиърс, и айпадът ѝ.
Докато със Страйк се бяха регистрирали, беше пристигнало съобщение от майка ѝ.
Как си? Имаш ли някакви новини от полицията?
Усещайки остро иронията във въпроса на майка си, когато седеше пред снимката на младия терорист, оглеждал новия ѝ апартамент, Робин ѝ написа:
Съвсем добре съм! От полицията редовно се свързват с нас, съобщават, че имат напредък. Моля те, не се тревожи, гарантирам ти, че вземам всички предпазни мерки и няма нищо страшно. Целувки на татко ххх
После взе временния телефон и сърцето ѝ се сви леко, като видя, че Пез Пиърс е пратил снимка.
Моля те, дано не си снимал пениса си, помисли си тя, преди да я отвори, но се оказа, че Пез е изпратил тъкмо обратното: рисунка на гола брюнетка с една ръка свенливо положена върху гърдите, а другата прикриваща слабините ѝ. На Робин ѝ отне няколко секунди да осъзнае, че се предполагаше брюнетката да е тя или по-скоро Джесика. Отдолу Пез бе написал само една дума:
Точна?
И рисунката, и съобщението бяха изпратени преди два часа. Джесика Робинс несъмнено имаше много социални ангажименти, така че Робин прие два часа за напълно приемлива пауза и написа в отговор:
Право в десетката.
Рисуваш рамене много по-добре от мен.
Метна настрани временния телефон и взе айпада си, за да влезе в играта. Аномия отсъстваше: Единствените присъстващи модератори бяха Хартела и Духче1. За изненада на Робин Духче1 веднага отвори частен канал за нея.
Духче1: Току-що гледах попадението с глава на Фърдинанд в Ютюб.
Духче1: Направо невероятно.
Робин се взираше в съобщението с пълно недоумение. Кой беше Фърдинанд? Изобщо за нея ли бе предназначена тази информация?
Духче1: Трансфер от 18 млн. лири ми се струва направо нищо. Ха-ха.
Футбол, просветна ѝ на Робин, като си припомни как Страйк ѝ беше казал, че с Духче1 са провели приятен разговор по частния канал предишната вечер, когато той бе поел ролята на Бъфилапи. За малко не почука на стената на Страйк да го попита какво са си казали, но тъй като той бе преупредил, че има дела, с които да се занимае, вместо това взе телефона си и потърси в Гугъл „Фърдинанд: Трансфер от 18 млн. лири“.
Докато Робин стигна до извода, че Духче1 говори за Рио Фърдинанд, отбелязал прочутия си гол с глава за Лийдс Юнайтед срещу Депортиво през 2001 г., Страйк седеше на метри разстояние върху своето двойно легло в стая, която бе огледален образ на тази на Робин. Не беше разопаковал, тъй като приоритетът му беше да си свали протезата. Вместо да се наслади на гледката към морето, сега се взираше към крака си, който потрепваше неконтролируемо под панталоните му.