При бегъл оглед на стаята установи отсъствие на минибар, което вече знаеше, че трябва да се очаква – не бяха в „Риц“, както бе изтъкнала Робин, – но това не го стопли повече към хотела. Може би уиски в средата на следобеда би било лош навик, който да си докара, но след бомбата, присъствието на младия член на Разполовяване на улицата на Робин, повтарящите се спазми в крака му и надвисналата перспектива от „истински“ разговор с Мадлин добре би му дошла успокояваща глътка алкохол.
Колкото и да не му се приказваше с Мадлин, трябваше да я разчисти от пътя си, както се изрази пред себе си, защото бездруго много му се бе струпало на главата, та му липсваше само тормоз от сърдито гадже. Наясно бе, че поведението му никак не бе било изрядно, готов беше да се извини, но после какво? Докато лежеше отпуснат върху възглавниците, виждаше пред себе си все по-стесняващ се тунел, изпълнен с растяща взаимна неприязън, ако решеше да продължи тази връзка. Докато кракът му подскачаше, сякаш по него минаваше ток, мислеше си как от самото начало би трябвало да види как неговият живот и този на Мадлин бяха абсолютно несъвместими. На нея ѝ трябваше мъж, доволен да застане до нея и да се усмихва към камери и фотоапарати; нужен ѝ бе някой, който достатъчно много държи на нея, та да си затваря очите пред сцени, предизвикани от стрес и твърде много алкохол, а той не се квалифицираше по нито един от пунктовете. Пое дълбоко дъх, взе телефона си и натисна върху номера ѝ.
Мадлин отговори след няколко позвънявания и гласът ѝ бе студен като в последното съобщение на гласовата поща.
– Здравей.
Когато стана ясно, че тя чака него да каже нещо, той попита:
– Как си?
– Доста ми е гадно. Ти как си?
– И по-добре съм бил. Слушай, искам да ти се извиня за снощи. Не биваше да те лъжа, беше кофти поведение от моя страна. Мислех си, че ще предизвика скандал, затова...
– ...се погрижи наистина да има такъв.
– Не умишлено – отвърна Страйк, като му се щеше кракът му да спре да се тресе така.
– У Робин ли нощува, Корм? Кажи ми истината?
Той обърна глава да погледне към хоризонта, където лазурното небе се срещаше с изумруденото море.
– Да, там нощувах.
Настана продължително мълчание. Страйк не каза нищо с надеждата Мадлин да прекрати всичко на мига, без да се изискват усилия от негова страна. Ала следващия звук, който чу, бе тих, но непогрешим плач.
– Виж – подхвана Страйк без идея какво ще я накара да гледа, но Мадлин го прекъсна.
– Как можах да съм толкова глупава да хлътна по теб? Хората ми казваха, предупреждаваха ме...
Той нямаше да падне в капана да пита кои са тези хора, защото бе сигурен, че става въпрос само за един човек: онази, чийто разпадащ се брак сега заплашваше поминъка му.
– ...само че ти изобщо не изглеждаше такъв...
– Ако под „такъв“ имаш предвид че спя с Робин, не го правя – каза той и посегна за електронната си цигара само за да установи, че проклетията не е заредена. – Спях единствено с теб през цялото време, докато бяхме заедно.
– Минало време – разхлипа се тя. – Бил си единствено с мен.
– Говорим за миналото, нали?
– Искаш ли това, Корм? – настоя тя с повишен глас, задавен от сълзи. – Искаш ли наистина да бъдеш с мен.
– Ти си чудесна – каза той, като вътрешно се гърчеше, задето е принуден да изрича тези празни и формални думи, които на никого не спестяваха болката, но пък даваха на изричащия ги утехата, че проявява доброта, – и това между нас беше чудесно, но мисля, че искаме различни неща.
Очакваше тя да заспори, да му се развика може би, защото сцената в магазина ѝ бе разкрила склонността ѝ да напада, когато бъде наранена. Вместо това след няколко сподавени ридания тя затвори.
80
Аз знам кое би облекчило моето страдание
и то дошло е по свое собствено желание.
На бурна страст сърцето ми е в плен,
вилнее като тигър на каишка уловен.
Ейми Леви, О, любов ли е това?
Изтръгнат от дълбок сън заради две почуквания на вратата си, Страйк примигна замаяно към скосения дървен таван, почуди се за миг къде е, после си припомни, че се намира в хотел в Уистъбъл, погледна към небето през прозореца и предположи, че е ранна привечер.