Искам да помогна, но ме е страх.
Пени Пикок
Разбирам, но няма защо да се боиш от мен, кълна ти се.
Спри Аномия
Майка ми е болна.
Няма да понесе отново
да се забъркам в неприятности.
Пени Пикок
Няма да се забъркаш. Не е нужно никой да знае, че ще се срещнеш с мен.
Спри Аномия
Можеш ли да дойдеш
в Лийдс?
Пени Пикок
Разбира се.
Спри Аномия
Утре следобед?
Пени Пикок
– Страйк – възкликна Робин и го погледна развълнувана, което събуди най-лошите му опасения: че вероятно бе получила предложение за брак. – Може ли да идем в Лийдс утре?
– В Лийдс?
– Рейчъл Ледуел се съгласи да говори с мен.
– Какво?!
– Ще ти обясня след минутка. Можем ли да отидем?
– Ама, разбира се, дявол го взел!
И така, Робин написа:
Да.
Спри Аномия
Не може да дойдеш
у дома заради мама.
Пени Пикок
Няма проблем.
Спри Аномия
Има едно място,
наречено Мийнуд Парк.
Пени Пикок
Влез през входа до кафето
и тръгни по дясната алея.
Пени Пикок
Има каменен мост над рекичката
вляво с натрошени плочи.
Пени Пикок
От другата страна на рекичката
има дърво с два големи камъка от всяка страна.
Пени Пикок
Край дървото има пейка
с името Джанет Мартин на нея.
Пени Пикок
Ще се срещна с теб на пейката
на Джанет Мартин в 15 часа.
Пени Пикок
Прекрасно. Там ще съм х
Спри Аномия
Робин остави айпада си, изпи повечето вино от втората си чаша на един дъх и после разказа всичко на Страйк. Той слушаше с растящо изумление, а след като тя приключи монолога си, каза:
– Да му се не види, Елакот! Взех, че заспах за три часа, и ти реши проклетия случай!
– Още не – отвърна тя, поруменяла от възбудата, виното и удоволствието от похвалата. – Но стигнем ли до Морхаус, стигнали сме до Аномия!
Страйк взе чашата си с вино и я чукна в нейната.
– Искаш ли още една?
– По-добре не. До Лийдс трябва да са близо петстотин километра. Не искам да се проваля на алкохолната проба.
Тя най-сетне взе вилицата си и започна да яде от пастата.
– Как е пържолата ти?
– Страшно вкусна е – отвърна Страйк и се почуди дали да каже гласно каквото му се искаше да каже и накрая реши да го направи. – А аз си мислех, че пишеш имейл на Хю Джакс.
– Хю Джакс? – смая се Робин и вилицата със спагети увисна на половината път до устата ѝ. – Откъде накъде ще правя такова нещо?
– Ами знам ли? Той те търсеше на работа и помислих, че има нещо помежду ви...
– Господи, не! – възкликна Робин. – Нищо не се случва между мен и Хю Джакс.
Комбинацията от виното и вълнението, че бе успяла да си уреди среща с Рейчъл Ледуел, свали гарда на Робин, който тя бе поддържала високо вдигнат през последните няколко месеца. В момента се чувстваше по-благонастроена към съдружника си, отколкото от седмици насам.
– Кажи ми нещо – заговори тя. – Ако жена игнорира чукането по вратата на стаята ѝ, картичка за Свети Валентин и постоянни обаждания, ти би ли си помислил, че тя проявява интерес?
Страйк се разсмя.
– Предвид всичко това, не.
– Слава богу – отсъди Робин, – нямаше да си кой знае какъв детектив, ако не можеш да разчетеш подобни знаци.
Страйк отново се засмя. Облекчението, което изпитваше в момента, му подсказваше нещо, знаеше го, но надали сега бе времето да изпада в интроспективен унес, тъй че пийна още вино и отбеляза:
– Хубав хотел, нали?
– Мислех, че му се дразниш, задето няма асансьор до мансардния етаж и задето никой не ти помага с въображаемия багаж.
– Но пък сервират добра пържола.
Сега Робин се засмя. След въпроса му за Хю Джакс за кратко обмисли да го попита как вървят нещата с Мадлин, но реши да не го прави, за да не си разваля доброто настроение. Останалата част от вечерята мина приятно в общи приказки, шеги и смях, който може и да би се сторил стъписващ на присъстващите в ресторанта, ако знаеха колко неотдавна на Страйк и Робин бе пратена бомба.