– Насоките ти бяха изрядни – каза Робин и седна отново на пейката на Джанет Мартин. – Много ми харесва този парк. Знаеш ли имената на всички пейки?
– Не – отвърна Рейчъл, – само на тази.
Тя стоеше и мачкаше ръба на дебелата си риза, после седна на пейката до Робин. Робин я прецени като най-много шестнайсетгодишна.
– Срещахме се на тази пейка с братовчедка ми, преди тя да се премести. Живеехме от двете страни на парка.
– Къде се премести братовчедка ти?
– В Брадфорд.
– Не е твърде далеч.
– Не е – потвърди Рейчъл.
Рекичката ромолеше покрай тях, на отсрещния бряг лабрадор лаеше весело, докато се втурваше подир топка, мятана от собственика му. Рейчъл пое дълбоко дъх, после каза.
– Вие сте Бъфилапи, нали?
– Да – каза Робин.
– Знаех си, че трябва да сте вие – кимна на себе си Рейчъл. – Съвпаденията бяха твърде много. Казах, че искам да намеря някой да спре Аномия, а веднага след това получих директно съобщение от вас. Та каква сте, след като не сте журналист, нито от полицията?
Робин бръкна в джоба си, извади от него портфейла и подаде на Рейчъл служебна визитка.
– Това съм аз. Частен детектив. Със съдружника ми бяхме наети да се опитаме да открием кой е Аномия.
Името на агенцията върху визитката не означаваше нищо за Рейчъл, беше очевидно, и Робин заключи, че Грант не е казал на дъщеря си за наемането им. И то се знае, следващият въпрос на Рейчъл беше:
– Кой ви плаща?
– Боя се, че не мога да ти кажа това – отвърна Робин. – Но са добри хора. Искат да спрат Аномия и ги е грижа за Мастиленочерно сърце.
Тъй като Рейчъл продължаваше да изглежда напрегната, Робин добави:
– Както ти казах снощи, Рейчъл, не е нужно никой да узнава, че си говорила с мен. Срещата ни е напълно неофициална. Дори няма да си водя бележки.
– И фамилията ми ли знаете? – попита Рейчъл почти шепнешком.
– Да – отговори Робин.
Очите на Рейчъл се изпълниха със сълзи.
– Мислите ли, че съм ужасна?
– Не, разбира се. – Робин вече не се усмихваше. – Откъде накъде?
– Защото тя беше моя леля и...
По бузите на Рейчъл се затъркаляха сълзи, раменете ѝ увиснаха и тя се разхлипа. Робин взе да рови в чантата си за салфетка и я пъхна в ръката на Рейчъл.
– Благодаря – промълви момичето.
– Защо плачеш? – попита я тихо Робин.
– Защото бях една от тях – продума през сълзи Рейчъл. – Бях в Играта на Дрек и тя сигурно си е мислила, че ние всички я мразим, но не беше така, не бяхме всички против нея... Просто ми се иска никога да не се бях забърквала с Аномия... Иска ми се да ѝ бях писала, да ѝ кажа колко много харесвах анимацията, та да знае, че поне един човек в семейството е бил...
Гласът на Рейчъл стана неразбираем, защото бе притиснала двете си длани и салфетката към лицето си.
– Отидох на погребението ѝ – изрече с хълцане Рейчъл и свали ръцете си. – Във влака на връщане към къщи влязох в Туитър и хората се шегуваха как трябвало да я изкопаят. Като се прибрах у дома, изпих може би половин бутилка водка и ми се искаше... никога да не съм... Нямаше с кого да споделя, защото, ако мама бе знаела, че участвам в играта... Според нея феновете са виновни, казва, че баща ми извличал изгода от убийството и...
Гласът ѝ отново потъна в ридания.
– Рейчъл – кротко заговори Робин, – никога не съм те виждала да си зла в играта, нито да тормозиш някого, най-малко Еди. Не е престъпление да си фен.
– Трябваше да говоря по-решително – изплака Рейчъл. – Вечерта, когато научихме, че е мъртва, Аномия го бе грижа само колко хора са влезли в проклетата игра. Защо останах?
– Защото са били твои приятели – каза Робин, – забавлявала си се с тях.
– Много сте мила – продума Рейчъл и избърса очи, – но не знаете всичко, което се случваше. Аномия все се шегуваше за намушкванията с нож, а ние не реагирахме, а имаше и други хора в играта, знаехме, че не са добри, знаеше го и Морхаус, но той вече не говореше с мен. Не знаете всичко, което се случваше – повтори отново Рейчъл. – Ако знаехте, щяхте да се отвратите от мен.
– Нека ти кажа какво се е случвало според мен – подхвана Робин. – Мисля, че ЛордДрек и Вайлпекора са започнали да твърдят как самата Еди е Аномия и са дали на някои от модераторите досие с факти, които уж са го доказвали.
Стъписаното трепване на Рейчъл бе почти комично, но Робин се престори, че не го е забелязала.
– Хартела е казала, че ще предаде досието на Джош, което е и направила, и мисля, че е споделила с теб как Джош ще се срещне с Еди и ще я изобличи в лицето, че е Аномия. Ала в деня, когато е трябвало да се срещнат, ти си чула, че и двамата са били намушкани с нож.