– Откъде знаете всичко това? – попита ужасена Рейчъл.
– Сглобих елементите – отвърна Робин, разтревожена от страха, изписан по лицето на Рейчъл. Не ѝ се искаше момичето да побегне заради него. – Но Рейчъл, ти си била просто страничен наблюдател, не си причинила нищо от това. Нямаш никаква вина за случилото се.
– Можеше да кажа на Еди какво става, да я предупредя откъде иде досието...
– Как? – зададе логичен въпрос Робин. – Та вие не сте се познавали. Съмнявам се, че агентът ѝ би те свързал с нея. Можеше дори да не повярва, че си ѝ племенница. Известните хора получават какви ли не послания от непознати.
– Да бях опитала поне – изрече със страст Рейчъл и сълзите ѝ отново потекоха.
– Не си знаела до какво ще доведе онова досие, а би поставила себе си в голяма опасност, ако ЛордДрек и Пекора бяха открили, че искаш да се набъркаш в плановете им. Не съди себе си така сурово, Рейчъл. Нищо от случилото се не е по твоя вина.
Рейчъл подсмръкна, рекичката все така ромолеше, деца пискаха из парка, тичаха наоколо, играеха на топка. Робин подозираше, че би било неразумно да притиска Рейчъл за името на Морхаус, докато не е спечелила повече доверието ѝ, тъй че попита:
– Как попадна на Мастиленочерно сърце? Просто го откри в Ютюб и започна да го следиш или...
– Не – отвърна Рейчъл и впери поглед в салфетката, която държеше в ръце. – Чух го от едно момче, с което си приказвахме в Клуб Пингвин, социалния медиен сайт за деца. Беше сладко. Всички бяхме анимационни пингвини и си общувахме.
От устните ѝ се откъсна треперлив смях.
– Та така, там имаше едно момче Золтан и станахме приятели в Клуб Пингвин. Той ми разправяше за баща си, който много ги тормозел, а моят баща току-що беше напуснал майка ми и двете с нея се преместихме от Лондон в Лийдс. Не познавах никого тук, тъй че постоянно влизах в Клуб Пингвин, за да си говоря със Золтан и двамата един вид се подкрепяхме. Золтан беше открил първия епизод на Мастиленочерно сърце в Ютюб и ми каза, че непременно трябва да го гледам, защото е много забавен. И тогава научих, че анимацията я е направила леля ми – промълви Рейчъл. – Направо се побърках, не можех да повярвам. Казах на Золтан, че съм племенница на Еди Ледуел и... той стана много странен. Започна да говори, че я познавал в живота, а после каза, че тя флиртувала с него. А не мисля, че беше много по-голям от мен. Това бяха глупости, пълни глупости. Заявих му, че лъже, скарахме се, но аз отстъпих, защото ми беше приятел и знаех колко е нещастен у дома. Може би му бе нужно да си измисля разни неща, та да си подхранва самочувствието, или пък го правеше, за да ме впечатли, или все едно по каква причина. Но после той се промени – продума Рейчъл с въздишка. – Започна да се опитва... сещате се... да е с мен. Преди никога не ми беше налитал, отношенията ни не бяха такива, бяхме просто добри приятели, говорехме си за анимацията, за проблемите ни... Знаех, че иска да му стана гадже само защото бях племенница на Еди – изрече нещастно Рейчъл. – По това време вече и двамата бяхме в Туитър. Бях сложила истинската си снимка и той започна да ми пуска разни глупави фрази, които изобщо не му подхождаха. От рода: „Ако това е истинската ти снимка, сигурно ти е дотегнало от мъже, които те свалят“ или „Прощавай, че не се обадих, трябваше да откарам болно куче до ветеринаря“. А беше твърде млад, за да шофира. Вскичко това бе толкова жалко и глупаво.
Робин вече я сърбяха пръстите за бележника ѝ, защото живо се заинтересува от разказа на Рейчъл, но се задоволи със силна концентрация, та да може да го предаде възможно най-точно на Страйк по-късно.
– Като му казах да престане с глупостите и с блудкавите публикации, той се ядоса и стана ужасен. Заплашваше да ме изнасили и да убие мама.
– Какво?! – ахна Робин.
– Да... А после изтри акаунтите си в Клуб Пингвин и в Туитър и повече не го чух. Но тъкмо това, че нещата със Золтан станаха толкова сбъркани и гадни, беше причината да се представям за момче, когато влязох в Играта на Дрек. По-лесно е, не ти пробутват всички тия тъпотии.
– Сигурна ли си, че Золтан е изчезнал? – попита я Робин. – Звучи ми като някой от мъжете, които още гравитират около феновете на Мастиленочерно сърце.
– Да, знам – кимна Рейчъл. – Имаше един Скарамуш, който беше в Туитър за известно време, въртеше се около теми от Мастиленочерно сърце и си мислех, че може да е Золтан под друго име, защото пробутваше същите фрази на Червей28. Тя ми разказа за това. Казал ѝ: „Докладвах Лепинс Дисайпъл, задето те преследва“, а после, когато тя не му благодарила достатъчно, нито му предложила да му направи чекия... Простете – избъбри Рейчъл и се изчерви.