– Той беше... беше най-добрият ми приятел в играта. Много дълго време ме смяташе за момче. Имахме много общо помежду си, сякаш бяхме омесени от едно тесто. Вярно, той не си пада по футбол, но е луд по науки и Космоса, а и двамата обичахме играта. Той беше като моя нов Золтан, само че Морхаус е наистина много свестен. Дори след като разбра, че съм момиче, не промени маниера си и може да се каже...
Тя пое дълбоко дъх, беше разтреперена.
– Може да се каже, че ми помогна. Бях започнала да бягам от училище заради всичкия тормоз – каза Рейчъл и отново избърса очите си. – Имах неприятности с полицията заради графити, а той все ми повтаряше, че трябва да се стегна, че съм твърде умна, за да не се опитам да постъпя в университет, а там вече няма да ми се налага да си имам работа с кучките от училище.
– Каза ли на Морхаус, че според теб Аномия е момиче?
– Да – кимна Рейчъл. – Той го отрече, но виждах, че я защитава. Отначало си мислех, че двамата са заедно, сещате се... че са гаджета като Джош и Еди. Той каза „Тя ми е сестра, не гадже“ уж на шега, поне той твърдеше, че се е пошегувал. Но аз виждах, че Аномия ревнува, като знаеше, че с Морхаус си говорим по частния канал. Същата беше и когато се появи Хартиенобяла. Има собственическо чувство по отношение на Морхаус. А Морхаус все ми повтаряше: „Той е мъж, не казвай пред него че е момиче, ще ти забрани достъпа“, но аз знаех, че тя само се преструва на момче може би по същата причина като мен. След като Морхаус направи този коментар за сестрата, се заех да проучвам има ли такава, защото се замислих, че наистина може да са брат и сестра.
– И какво, Морхаус има ли сестра? – попита Робин с неутрален тон.
– Да, но няма как да е Аномия. Тя е адвокат, невъзможно е.
– И така, дотогава вече си била открила кой е Морхаус?
Последва дълга пауза. Най-накрая Рейчъл кимна.
– И тъкмо това сложи край на приятелството ни – изрече нещастно. – Той ме беше предупредил никога за нищо на света да не се опитвам да узная кой е. Не мислех, че е сериозен, но така се оказа, защото, като му казах, че съм го идентифицирала, побесня. Много се разстроих и... опитах се да се извиня, но той вече не искаше да влиза в частен канал с мен... И тогава страшно се ядосах, защото аз не се канех да оповестя кой е в Туитър, та той беше мой приятел. Една вечер се напих в стаята си, а бях на модераторския канал, и подхвърлих на шега как знам нещо за него... и дотам беше. Той буквално излезе от кожата си. Оттогава само веднъж е говорил с мен по частен канал, и то за да ме напада, дето съм била казала на Хартиенобяла, че е инвалид, само че аз не съм го правила. Сигурно просто си е припомнила тъпата ми шега, че дай му на него да се вози, и оттам е направила връзка с инвалидната количка...
– Значи той е в инвалидна количка? – попита Робин и мисълта ѝ мигом полетя към Иниго Ъпкот. Рейчъл кимна и отново се разплака.
– Съжалявам – избъбри помежду хлипанията. – Ако Хартиенобяла не се беше появила, щяхме да се сдобрим, но двамата много бързо се сприятелиха и той вече нямаше време за мен...
Робин подаде на Рейчъл още една кърпичка и изчака тя да се поуспокои, преди да попита тихо:
– А ти как разбра кой всъщност е Морхаус?
– Той допусна грешка в Туитър – с изтънял глас каза Рейчъл, докато трескаво бършеше очите си. – По небрежност пусна линк в акаунта на Морхаус, вместо в собствения си. Само след десет секунди осъзна какво е направил и го изтри, но аз го бях забелязала, тъй че открих линка. Водеше към някакъв шантав проект по астрофизика в университета в Кеймбридж. Беше ми казал някои неща за себе си, докато още си говорехме по частния канал в играта, така че имах репери. Беше споменал, че е по-голям от мен, но не ми каза истинската си възраст. Сподели, че е създал играта с Аномия за забавление, защото била добра почивка от много натоварената му работа. Предположих, че е с кафява кожа, защото веднъж казах, че съм изгоряла от слънцето, а той спомена как имал вечен тен. И ето че една от фамилиите на авторите на научния проект беше на индиец.
Влязох в уебсайта на Кеймбридж, оттам в катедрата по астрофизика и в различните ѝ колежи и накрая открих снимката му – беше в инвалидна количка и позираше с останалите от проекта.
Рейчъл отново се изчерви.
– Той е много хубав. Разбирам защо Хартиенобяла е толкова увлечена по него... Така или иначе, вече знаех истинското му име, затова се върнах в Туитър, открих личния му акаунт, където той публикува разни неща на космически теми, снимки от Кеймбридж и прочие. Страда от церебрална парализа. Сигурно е в тежка форма, защото беше говорил как му е било нужно да адаптира компютъра си и други разни пособия. Според мен – наивно заяви Рейчъл – трябва да е гений, защото не изглежда чак толкова възрастен...