– Винаги съм харесвал твоята теория, че Киа е Аномия – каза Страйк. – Но да допуснем в името на спора, че Аномия наистина е направил опит да атакува Киа, като е използвал репликите на Кош. Няма причина също Аномия да не се маскира като някой от онези Макс или Золтан, дето се мъчат да свалят момичета.
– Така е, няма – съгласи се Робин, – но защо да си прави труда чрез други акаунти да си търси момичета, когато всички фенки на Мастиленочерно сърце са запленени от Аномия?
– За да държи Аномия чист и анонимен.
– Това е възможно – изрече Робин неубедена, – но бога ми, ако Аномия ръководи играта, а също така непрестанно пуска постове в Туитър, за да улови възможно най-много момичета чрез системата на Кош, кога изобщо спи?
– Вярно, не би му останало време за много друго – прие аргумента ѝ Страйк. – И ето че сега имаме друга мистерия насреща. Как е възможно Викас Бхардваж, астрофизик в един от най-престижните университети в света, да си другарува с Аномия?
– „Тя ми е сестра“ – цитира Робин. – Знаеш ли, питах се...
Телефонът на Страйк иззвъня и мина веднага на блутут. Той отговори и от високоговорителя се разнесе гласът на Мидж.
– Страйк?
– Да, тук съм. И Робин е с мен.
– Имам новини... за Рос...
Мидж звучеше задъхана. Страйк и Робин се спогледаха.
– Всичко наред ли е? – попита Страйк.
– Да... наред е... просто трябваше да пробягам... близо километър... Още не мога да си поема дъх...
– При къщата на Рос в провинцията си, нали?
– Да... Промъкнах се незаконно в имота... Само не откачай, налагаше се... Нямаше друг начин да получа каквото ни трябва... Добре... – Мидж пое дълбоко дъх. – Та седях си аз на хълм и наблюдавах къщата и градината с бинокъл.
– И този хълм е в имота на Рос, както схващам.
– Да, но е единственото удобно място, от което да виждам добре. Бях зад дървета. И така, преди около час се появиха две от по-големите момичета и изведоха понита в... Как се казва място, където яздиш, дето не е поле?
– Учебен манеж? – даде предложение Робин.
– Ами да, щом така му викат – отвърна Мидж. – Страйк, мисля, че ще се ядосаш на някои от действията ми, но пак бих го повторила, дявол го взел.
– Стига да не си повалила децата със снайпер, не мога да си позволя да те уволня сега при този недостиг на хора – увери я Страйк. – Хайде, разправяй.
– И така, те прескачаха ниски препятствия и разни такива, а когато Рос излезе да ги гледа, започнах да снимам.
– Снимането в частна собственост е незаконно, но от мен да мине...
– По-малкото момиче се скова от това, че баща ѝ я гледа. Понито взе да ѝ се опъва. Мръсникът отиде при тях и вдигна летвата на препятствието по-високо, после ѝ нареди да опита отново. Тя препусна с понито, но то събори летвата. Той я вдигна още по-високо. Досетих се какво ще се случи – каза Мидж. – Предчувствах го. Знаех, че той ще се разбеснее. Така че слязох надолу по хълма, като продължавах да снимам.
– И той те видя? – Страйк се смръщи гневно към високоговорителя, от който звучеше гласът на Мидж.
– Тогава не – отвърна Мидж. – Скрих се зад един голям храст с цветове... как му викаха...
– Остави сега имената на храстите, какво стана?
– Тя му каза, че не може да го направи. Плачеше и цялата трепереше. Тогава най-голямото момиче викна срещу баща си да остави сестра ѝ на мира. Рос отиде при голямата, смъкна я от понито, зашлеви я през лицето и я прати в къщата. Тя се опита да остане, но той я шамароса отново и тя си тръгна. Тогава трябваше да му скоча, защото щях да предотвратя каквото се случи – каза Мидж, – но останах скрита да снимам. Той се обърна към по-малката и ѝ нареди да направи проклетия прескок, трябвало да удря понито с камшика, докато то успее. Проклетата летва бе над ръста на понито, просто абсурд някакъв. Детето беше ужасено, но Рос му крещеше, така че тя се засили за прескока, като удряше понито с камшика, както той беше изкомандвал, а понито просто се блъсна в гредите и падна. Претърколи се, а тя се разпищя. Понито не можеше да се надигне, защото си беше заклещило крака, а тя бе притисната под животното. И тогава аз изскочих на бегом иззад храста – продължи Мидж. – Обучена съм да давам първа помощ. Не можех да оставя детето така...