– Не изглежда като идеалното място за живеене, ако се движиш с инвалидна количка – коментира Страйк, като оглеждаше тесните входове зад Викас, несъмнено водещи към още по-тесни и стръмни стълбища от онези в хотел „Марин“.
Минути по-късно Робин паркира и слязоха от колата, като сега Робин се консултираше със своя телефон за посоката.
Разминаха се с много млади хора, излезли да се подишат вечерен въздух. Слънцето хвърляше златисти отблясъци по старите тухлени сгради. Робин, чийто студентски живот бе секнал рязко, си припомни онези кратки месеци на щастие и свобода, за които обикновено избягваше да мисли поради случилото се на стълбището в общежитието ѝ. През последвалите години бе стигнала до заключението, че ако онзи изнасилвач с маска на горила не беше я докопал от тъмното си скривалище, тя и Матю щяха да се разделят, преди да бяха навършили двайсет, отдалечени от различните си интереси и начин на живот. Но вместо това Робин напусна колежа, върна се у дома при родителите си в малкия град в Йоркшър, където бе отраснала, и се вкопчи в единствения мъж в света, който ѝ изглеждаше безопасен. Тъй като тези спомени си оставаха болезнени, тя решително върна вниманието си към заобикалящото я.
– Сигурно е чудесно място, където да учиш, нали? – каза тя на Страйк, докато прекосяваха по моста река Кам и гледаха надолу към водата, около която растяха върби, а двама млади студенти се возеха с лодка.
– Да, стига да обичаш статуи и наконтени богаташчета.
– Охо – усмихна му се Робин. – Не знаех, че толкова не ги понасяш. Та ти самият си възпитаник на Оксфорд, откъде тази неприязън?
– Провалил се възпитаник на Оксфорд – поправи я той, когато поеха по Гарет Хостъл Лейн, тясна уличка между стари тухлени сгради.
– Не е провал да решиш да се откажеш по своя воля – изтъкна Робин, която знаеше, че Страйк е напуснал Оксфордския университет след подозрителната смърт на майка му.
– Да, сигурен съм, че това е казвала Джоун на съседите – подхвърли Страйк, който добре помнеше горчивото разочарование на леля си, задето бе напуснал Оксфорд.
– Какво учеше? – поинтересува се Робин, която никога не го беше питала. – Класическа литература?
– Не, история.
– Сериозно ли? А аз си мислех, че след като знаеш латински...
– Не знам латински – възрази Страйк. – Не и както трябва. Просто имам добра памет и диплом за средна степен на владеене.
Завиха по Тринити Лейн.
– На едно от местата, където майка ми ни водеше да се самонастаняваме – заговори Страйк, с което учуди Робин, защото рядко отваряше дума за детството си, – имаше бивш преподавател по класически езици в едно от известните частни училища. В момента не мога да си спомня точно кое, но знам, че беше прочуто. Човекът беше алкохолик, но твърдеше, че преживял нервна криза. Е, вярно, беше доста нестабилен, та може и да му се бе случило, но също така беше истинско лайно. Аз бях някъде на тринайсет и той ми каза, че от мен нищо няма да излезе, защото освен други неща ми липсвало и основното в образованието на джентълмен.
– И какво е то?
– Познания за класиците – отвърна Страйк. – Цитира ми някаква дълга латинска фраза с подигравателна усмивка на лицето си. Не знаех какво означава, тъй че, естествено, нямаше как да му отвърна. Само че адски мразех да се отнасят пренебрежително с мен, когато бях дете.
Продължиха по Тринити Лейн помежду още древни каменни сгради.
– Така или иначе – продължи Страйк, – напуснахме онова място май само ден по-късно и аз задигнах всички книги и учебници по латински на онзи тип.
Робин прихна в смях, не беше очаквала това.
– Между тях имаше екземпляр на Катул – добави Страйк. – Чела ли си нещо от Катул?
– Не – отговори Робин.
– Пълно с мръсотии. Знаех го, защото на едната страница беше латинският текст, а на срещуположната преводът на английски. Все за секс, содомия, минети, стихотворения за хора, които Катул не е харесвал и ги нарича с мръсни епитети, за увлечението му по жена, която нарича Лесбия, защото била от остров Лесбос.
– Но вероятно не е била...
– Не, харесвала е мъже, и то много според Катул. Така де, нямах намерение някой отново да се отнася презрително с мен, като ми рецитира латински насреща подобно на онзи гадняр. Използвах книгите му, за да науча достатъчно, та две години по-късно да получа диплом за средна степен владеене на латински и запаметих куп латински цитати.