– Не бих се изненадала – кимна Мидж. – Шавливи пръсти и майка му са си много близки, както изглежда.
– Ами добре, отлична работа и от двама ви. Оставаме с Шавливи пръсти и майка му, докато тя е тук. На каква възраст е?
– Знам ли...на някъде между четиресет и пет и петдесет – отвърна Мидж. – На тъмно би могла и по-млада да изглежда. Лицето ѝ е пълно с ботокс. На ярка светлина има вид, сякаш е получила анафилактичен шок.
– Просто се чудя дали, след като има на ума си развод... Активен ли е социалният ѝ живот, откакто е в Лондон?
– Храни се навън – отговори Мидж. – По-миналата вечер отиде на бар в Найтсбридж с две жени, които досущ приличаха на нея.
Страйк замислено погледна Дев.
– Какво? – попита сътрудникът.
– Полезно би било някой добре изглеждащ търговец на произведения на изкуството да я разприказва. Току-виж го помолила да оцени или препродаде откраднатото от Шавливи пръсти.
– Нищичко не знам за изкуство – възрази Дев.
– Ще специализираш само в предмети, за които ни е известно, че са изчезнали от къщата – успокои го Страйк.
– А защо аз не бях избран за тази задача? – с абсолютно безизразно лице запита Баркли.
– Да не би да знаеш много за изкуство? – обърна се към него Страйк.
– В техникума освен заварки учихме и за Фаберже.
Дори Пат се засмя.
Сандвичите им пристигнаха и Страйк заговори:
– И така: Аномия.
По изопнатите лица на сътрудниците личеше, че новата тема не ги въодушевява особено.
– Останаха ни трима силни кандидати – продължи Страйк. – Доста обикаляне предстои, преди да изключим още някого.
– При тази скорост може да отнеме години – коментира Мидж.
– Робин е близо да попадне в модераторския канал на играта – съобщи Страйк. – Мисля, че това ще е ключов пробив за разрешаването на случая.
Страйк не можеше да вини сътрудниците си, че изглеждаха скептични. Агенцията имаше петима разследващи и в момента едната не можеше да поема задачи, защото се опитваше да премине теста на Аномия, а от тях се очакваше да следят шестима души.
– Вижте, знам, че сме претоварени, но довечера Рос би трябвало да отпадне от графика ни.
– Ще се видиш с него ли? – попита Робин.
– Да – отговори Страйк, без да дава пояснения. И тъй като не желаеше обсъждане пред целия екип за Рос, дългите му и заплетени отношения с Шарлот и чувството му за вина, че поначало е обременил агенцията с това допълнително натоварване, той върна разговора обратно към Аномия и разпредели на всеки подизпълнител заподозрян, чието наблюдение да възобновят този следобед.
87
Голямата любов е до последно с пулс нажежен.
Ала умре ли, тя го прави внезапно и отведнъж.
Хелън Хънт Джаксън, Внезапна смърт
В осем и половина вечерта, по което време Джаго Рос обикновено се връщаше от работа, Страйк пристигна в Кенсингтън и се отправи към огромната и солидна сграда от червени тухли с фасада от бял камък, където Джаго притежаваше апартамент. И разбира се, прозорците му на втория етаж светеха, тъй че Страйк натисна звънеца до външната врата, която отчасти бе стъклена и се виждаше луксозното фоайе зад нея. Появи се портиер в черна ливрея, но не пусна Страйк вътре.
– Идвам при Джаго Рос – съобщи Страйк. – Името ми е Корморан Страйк.
– Ще позвъня горе, господине – отговори портиерът с приглушен като на погребален агент глас и учтиво затвори вратата пред лицето на Страйк. Детективът бе убеден, че Рос ще го приеме, та макар и само за да има шанс да го обижда и заплашва лице в лице, тъй че зачака без излишно притеснение и то се знае, портиерът се върна след две минути, отвори вратата и го пусна да влезе.
– Втория етаж, апартамент 2В – упъти го с все същия приглушен и почтителен тон на някой, изказващ съболезнования на важна личност. – Асансьорът е право насреща.
Тъй като Страйк сам го виждаше пред очите си, не сметна, че тази информация заслужава бакшиш, и директно се отправи напред през фоайето, застлано с тъмносин килим, натисна месинговия бутон до вратите на асансьора и те се отвориха към махагонов интериор с кристално огледало в позлатена рамка. При повторното отваряне на вратите Страйк се озова на площадката на втория етаж, също застлана с тъмносин килим, със свежи лилиуми във ваза върху масичка и три махагонови врати, разделящи апартаментите. Името „Рос“ бе гравирано на малка метална табелка върху средната врата. Страйк натисна поредния месингов звънец и зачака.