На Рос му отне близо цяла минута да отвори. Беше висок колкото Страйк, но много по-слаб и изглеждаше, както бе изглеждал винаги – като полярна лисица с бялата му коса, тясно лице и яркосини очи. Още беше с деловия си костюм, само бе поразхлабил вратовръзката си и държеше кристална чаша май с уиски в нея. Отмести се с безизразно лице, за да пропусне Страйк в коридора, после затвори входната врата и мина покрай госта си към помещение, което приличаше на салон за гости. Страйк го последва.
Детективът бе наясно, че апартаментът е собственост на родителите на Рос и обзавеждането бе почти пародийна версия на „стари пари“ от леко избелелите, но скъпи брокатени завеси до античния полилей и ръчнотъкания килим от Обюсон. Тъмни маслени картини с кучета, коне и вероятно предци висяха по стените. В сребърна рамка на масичка зад канапето се набиваше на очи снимка на Рос на млади години, на която той носеше черен фрак и бяла вратовръзка – официалната униформа на Итън.
Рос изглеждаше решен да принуди Страйк да заговори пръв, към което последният нямаше възражения – всъщност нямаше търпение да приключи с това възможно най-бързо, – но преди да е отворил уста, чу стъпки.
От съседна стая се появи Шарлот с високи черни обувки и прилепнала черна рокля. Имаше вид, сякаш бе плакала, но изражението ѝ при вида на Страйк бе искрено смаяно.
– Корм – промълви тя. – Какво...?
– „Оскар“ за най-добра женска роля се присъжда на... – изрецитира Джаго от едно от канапетата, върху чиято облегалка бе протегнал ръка, за да демонстрира лежерност.
– Изобщо не знаех, че ще идва! – троснато заяви Шарлот на съпруга си.
– Естествено, че не си знаела – провлечено подхвърли Джаго.
Но Шарлот гледаше Страйк, който с дълбоки опасения установи, че тя е поруменяла от удоволствие и надежда.
– Да не би да се натъквам на семейно помирение? – попита той с двойната цел да попари очакванията на Шарлот и да ги настрои на темата възможно най-бързо.
– Не – отвърна Шарлот и се засмя въпреки зачервените си очи. – Джаго ме повика тук с намерение да купи децата ми от мен. Ако съм искала да избегна обрисуването ми в съда като развратна психопатка, можело да си тръгна оттук със сто и петдесет хиляди, освободени от данъци. Предполагам, мисли, че това ще му излезе по-евтино, отколкото да подхваща съдебно дело. Сто четиресет и пет хиляди за Джеймс и пет за Мери, както допускам. Или тя и толкова не струва? – отправи рязка реплика към Рос.
– Не и ако се е метнала на майка си – заяви Джаго, вперил поглед в нея.
– Виждаш ли как се отнася с мен? – обърна се Шарлот към Страйк и потърси по лицето му следа от съчувствие.
– Това е финалната ми оферта – каза Джаго на жена си – и го правя само за да не се налага на децата ми да научат истината за майка си, когато пораснат достатъчно, че да четат вестници. Иначе на драго сърце бих отишъл на дело в съда. „Децата бяха присъдени на баща им, защото майка им бе една истинска Шарлот Рос“ – добави Джаго и лениво се извърна към Страйк. – Знам колко те боли да чуеш това.
– Изобщо не ме е грижа кой от вас ще получи опеката – заяви Страйк. – Тук съм да се уверя, че аз и агенцията ми няма да бъдем замесени в калните ви скандали.
– Уви, това няма да е възможно, колкото и тъжно да е – съобщи Джаго, макар да не изглеждаше ни най-малко натъжен. – Голи снимки. „Винаги ще те обичам, Корм“. Спасил си ѝ живота, когато би ми спестило много време, неприятности и пари, ако тя бе умряла в онази лудница...
Шарлот грабна полирана малахитова сфера с големината на грейпфрут от най-близката маса и я запрати, като се целеше към огледалото на камината. Както Страйк би могъл да предскаже, тя не го улучи и падна с глухо тупване върху купчина книги на близка масичка, а после кротко се изтъркаля на килима. Джаго се изсмя. Както Страйк също би могъл да предскаже, тогава Шарлот докопа следващия най-близък предмет, инкрустирана кутия от костенуркова черупка, и я запокити към Джаго, но той я отклони с едно движение на ръката и тя се разби в решетката на камината.
– Това беше антика от осемнайсети век – процеди той вече без усмивка – и ще платиш за нея, дяволите да те вземат.
– О, аз ли? Аз? – кресна Шарлот.
– Да, ти, побъркана кучко – заяви Джаго. – От офертата ми вече отпаднаха десет бона. Сто и четиресет хиляди и ще можеш да виждаш близнаците под надзор шест пъти в годината.
Той отново се обърна към Страйк.
– Все пак се надявам да не си въобразяваш, че си единственият, с когото е кръшкала, защото...
– Проклет лъжлив мръсник! – писна Шарлот. – Нищо не съм имала с Ландън и ти го знаеш, само се опитваш да всяваш раздор между мен и Корм!