– Моля те – промълви тя и той я виждаше как още вярва в някогашната си власт над него, упражнявана тъй дълго време, как бе убедена, че зад гнева и раздразнението му има любов, издържала на толкова много грозни сцени. – Моля те. Едно питие. Корм, казах ти го, когато умирах, в предсмъртните си мигове, и това можеше да са последните ми думи. Обичам те!
При това търпението му напълно се изчерпа. Откопча пръстите ѝ от ръката си и каза:
– За теб любовта е един дълъг химически експеримент. Участваш в него заради опасността и взривовете, а дори и да не бях приключил вече с теб – добави брутално, – нищо на света не би ме накарало да искам да отглеждам децата на Джаго Рос.
– Ами... очаквам да ни присъдят съвместно попечителство. Те няма да бъдат с мен през цялото време.
При тези думи оживената нощ сякаш забави ход около Корморан Страйк и непрестанното ръмжене на трафика внезапно заглъхна. Този път не се взираше надолу към лицето на Робин, замаяно от алкола и от желание: у него се бе случила сеизмична промяна, защото той усети нещо да се счупва и знаеше, че няма начин да бъде отново залепено.
Не че прозря истината за Шарлот в този конкретен миг, защото бе се научил да вярва, че няма единствена и статична истина за което и да било човешко същество, но разбра веднъж завинаги, че нещо, което бе приемал за истинско, не беше.
Винаги бе вярвал – принуден бе да вярва, защото, ако не го вярваше, какво иначе правеше, като отново и отново се връщаше към връзката?, – че колкото повредена и деструктивна да беше тя, колкото и склонна да създава безредици и да причинява болка, двамата споделяха една и съща съкровена същност, където живееха непоклатими принципи. Въпреки всички свидетелства за противното – нейната злоба и стремеж да руши, копнежът ѝ за хаос и конфликт – той романтично се бе вкопчвал в идеята, че също толкова увреденото ѝ, хаотично и на моменти плашещо детство, колкото неговото собствено, я е оставило с желанието да префасонира своето кътче в света в по-здравословно, безопасно и добро място.
А сега виждаше, че изцяло е грешил. Представял си бе, че уязвимостта ѝ означава инстинктивна връзка с други уязвими хора. Дори ако човек не искаше деца, както той не искаше, защото не бе готов да направи нужните жертви, необходими, за да ги отгледа, със сигурност би сторил всичко по силите си, та да не са длъжни да прекарват половината от времето си с Джаго Рос, нали така? Може всичко да си бе мислил за Шарлот, но никога не се бе съмнявал, че в този момент ще вземе същото решение като бившата съпруга на Джаго Рос: да се бори, за да опази децата си от баща им.
– Защо ме гледаш така? – попита Шарлот, обзета от нетърпение.
Всъщност Страйк едва сега регистрира факта, докато оглеждаше впитата черна рокля, която бе му била последна грижа в апартамента на Джаго Рос, че Шарлот е отишла при съпруга си, с когото бяха разделени, облечена да прелъстява. Вероятно планът бе отново да омагьоса Рос, макар че може би непознатият Ландън чакаше с надежда в някой бар в Мейфеър, докато Шарлот се опитваше да запали наново пламъка на връзката с мъжа, от когото никога не се бе отказала напълно.
– Лека вечер, Шарлот – каза Страйк, като се извърна и отдалечи, но тя пак изтича след него и хвана ръката му.
– Не можеш да си тръгнеш така. Стига де, Корм – отново се засмя тя, – едно питие!
Но към тях приближаваше свободно такси. Страйк вдигна ръка, таксито намали скорост и минута по-късно се отдели с него от тротоара, а той остави една от най-красивите жени в Лондон да се взира безизразно след него.
88
Виж колко бързо пред очите ти изтлея блясъкът
на тъй желаните от теб сияйни обещания...
Мери Тай, Сонет
Колкото и да не бе желал да сподели питие с Шарлот, сега Страйк копнееше да пийне, тъй че спря в магазинче на път за хотел „Зет“, реши да забрави за диетата си и купи уиски и бира.
Пластмасовият плик потракваше в протезата му, докато минаваше по хотелския коридор покрай стаята на Робин през пет врати от неговата. Тъкмо бе извадил картата си, за да отключи, когато чу зад гърба му да се отваря врата, обърна се и видя главата на Робин да се подава от стаята ѝ.
– Защо не отговаряш на съобщенията си? – попита го тя.
От изражението ѝ Страйк веднага разбра, че нещо не е наред.
– Прощавай, не съм чул сигнала... Какво има? – попита той и се върна към нея.