>
>
<Бъфилапи е с отнет достъп>
– Аномия е знаел – каза Робин, когато Страйк свърши да чете и вдигна поглед. Сега тя седеше до него на леглото. – Знаел е, че говоря с Хартиенобяла. Не биваше да го лъжа, но се тревожех за нея и...
– Може да не го е знаел със сигурност – предположи Страйк, – но нищо чудно да е открил начин да наблюдава частните канали.
– По дяволите! – Робин скри ръце в дланите си. – Толкова работа отиде на вятъра.
– Не е така – продума Страйк замислено, защото тя изглеждаше съкрушена. Извади бутилката уиски от плика и се мъчеше да измисли да каже нещо различно от „но само това ни липсваше сега“.
– Хартиенобяла е онази, която е имала връзка с Морхаус, нали? – попита той и се огледа за чаша, та макар и такава за кафе или чай.
– Да, твърдеше, че знае истинската му самоличност.
– Значи е наясно, че е убит. Нищо чудно, че се маха оттам – коментира Страйк. – Въпросът е дали напускането на играта няма да я постави в още по-голяма опасност, защото, ако Морхаус ѝ е казал кой е Аномия, а Аномия знае коя е тя, защото най-малкото е виждал снимката ѝ, късмет ще има, ако не свърши с нож в гърба.
– И какво да правим?
– Утре ще кажа на Мърфи какво се е случило – каза Страйк, – макар той и Даруиш да изглеждат убедени, че зад всичко стои Разполовяване, та не съм сигурен доколко ще се заинтересува. Поне имам претекст да го попитам какво са научили от охранителните камери в Кеймбридж.
– Какво означаваше онзи латински цитат? – попита Робин. – Фразата, която Аномия написа, преди да ми забрани достъп.
Страйк погледна към айпада.
– Ти му казваш „Обичам играта и да разговарям с други фенове“, а отговорът в свободен превод гласи „от което се раждат тайни срещи с врагове“. Така че да, сега той смята Хартиенобяла за враг... Жалко, че Вайлпекора не е показал на теб онази снимка на Хартиенобяла.
– Ясмин я е видяла. Тя не харесва Хартиенобяла. Може да е запазила снимката като доказателство за нарушаване на правило 14.
– Това е идея – отвърна Страйк, извади бележника и писалката от джоба си и си записа подсещане. – Може да посетя Ясмин. Както се казва, отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Искаш ли малко уиски, докато ми разправяш добрата новина?
– О... – Робин почти беше забравила, че има добра новина. – Киа Нивън със сигурност не е Аномия.
– Какво? – стъписа се Страйк. Напоследък Киа се беше придвижила до върха на списъка с личните му заподозрени.
– Мидж се обади преди около половин час. Сара Нивън има рожден ден и с Киа и приятели излезли на вечеря в миден бар. Киа въобще не е писала на телефона си, а, както видя, Аномия беше много активен на частните канали тази вечер.
– По дяволите – изруга Страйк, докато вадеше тапата на уискито. – Не, нямах предвид това... Хубаво е, че тя отпада, но това ни оставя само с...
– Тим Ашкрофт и Пез Пиърс – довърши Робин. – Знам. Цял следобед отбивам обаждания от Пез. Иска среща. Може би трябва да приема.
Страйк само изсумтя в отговор на това.
– Имаш ли чаша?
– Само една. В банята е, четката ми за зъби е в нея.
– Добре, ще взема моята и се връщам.
Едва когато Страйк излезе от стаята, Робин си спомни, че той се връщаше от срещата, на която се очакваше да се конфронтира с Джаго Рос. Отчаянието, че е изхвърлена от играта, бе прогонило всичко друго от ума ѝ. Тя отиде да вземе чашата си от банята и когато Страйк се появи със своята чаша за четката за зъби в ръка, понечи да попита:
– Как мина...?
Само че Страйк заговори и я прекъсна.
– Отново се случи, по дяволите Точно когато си вземах чашата. Едно от онези обаждания с променен глас като на Дарт Вейдър.
– Шегуваш се! – ахна Робин.
– „Ако изровите Еди, ще разберете кой е Аномия. Всичко е в писмото.“ Попитах го: „Кой си ти?“. Чу се някакво странно ръмжене и разговорът прекъсна.
Вгледаха се един в друг.
– Това, че споменава Аномия, е нещо ново, нали? – каза Робин.
– Така е, да – потвърди Страйк. – Преди беше само „ако искате да знаете истината“ и „ако искате да знаете кой я уби“.
Той взе бутилката и наля двойна доза в чашата на Робин, която тя държеше в ръка. Тя седна на леглото, придърпа халата около себе си и каза:
– Нали ти споменах, че Брам има такова устройство за променяне на гласа? Приложи ми го в Норт Гроув.
– С него звучеше ли като Дарт Вейдър?
– Малко, да.
Страйк, който и на себе си бе налял щедро количество, отпи голяма глътка, седна до Робин на леглото, извади електронната си цигара и попита:
– Мислиш ли, че обажданията идват от Брам?