– Опитът за ексхумиране на Еди ми звучи много в стил на Брам.
– Той би ли знаел, че в ковчега е имало писма?
– Вероятно – отвърна Робин след леко колебание. – И Мариам, и Пез са били в контакт с Джош, нали така?
– Брам би ли се заинтересувал от писмата?
– Не знам... Той е много странно хлапе. Много по-умен, отколкото човек би го помислил, като го слуша да крещи ключови фрази на Дрек. Чу какво каза Пез: има коефициент на интелигентност на гений.
Страйк всмукна дълбоко от електронната си цигара, после каза:
– Според Грант Ледуел онзи, който прави тези обаждания, се опитва да хвърли подозрение върху Ормънд и е трудно да се спори с логиката му. Никой, който е наред с главата, няма да си помисли, че Джош е убил Еди и едва не е отрязал собствената си глава, а после е продиктувал признание на Катя, за да го сложи в ковчега. Но Ормънд е арестуван, защо продължава този натиск за писмата?
– Брам може да не е обмислил нещата толкова напред. Както каза Джош, вероятно се опитва да разбере какво ще се случи в следващия момент.
– Човек би си казал, че дете с такъв висок коефициент на интелигентност би било наясно как нищо няма да се случи. Не се пристъпва към ексхумация на базата на анонимни обаждания от някой, звучащ като Дарт Вейдър. Бих предположил по-скоро, че самият Брам ще проникне в гробището през нощта и сам ще се опита да я изрови.
– Не говори така – каза Робин и неволно потръпна.
– Налице е и друг факт: никой в Норт Гроув не би трябвало да знае, че ние разследваме Аномия. А този, който ми се обажда, очевидно го знае и това го прави един от много малка група хора... Ако допуснем, естествено, че не сме разкрити. Снимките ни често се появяват по вестниците напоследък, а Тим Ашкрофт, Пез Пиърс и Ясмин Уедърхед биха могли да са те свързали с Джесика Робинс или Вениша Хол.
– Но анонимните обаждания започнаха преди това – припомни Робин.
– Вярно – съгласи се Страйк.
И двамата отпиха от уискито, после се втренчиха безмълвно в празното пространство, разсъждавайки над този нов проблем, докато пàрата от електронната цигара на Страйк се носеше помежду им.
– Ако обаждащият се наистина иска ексхумирането на Еди – проговори накрая Робин, – защо не каже директно каквото знае или мисли, че знае по повод писмата?
– Очевидният отговор ще е защото се бои да не бъде идентифициран – отвърна Страйк. – Мога да попитам Мърфи дали в полицията не са имали подобни обаждания. – Страйк взе писалката и си записа ново подсещане в бележника.
– Трябва да има нещо, което не виждаме – все още взряна напред продума Робин. – Или някого, когото не виждаме... Имаше ли някакъв успех с приятели на Гюс Ъпкот?
– Не открих никаква следа от него онлайн освен стар клип в Ютюб, на който свири на чело. Може да възстановим наблюдението над него, за да видим с кого се среща – каза Страйк, но не звучеше особено ентусиазиран. – Ти сама го каза още в началото: Аномия няма как да е приятел на приятел на приятел на Джош или Еди. Скоростта на оповестяване на вътрешна информация не предполага дълга верига на комуникация.
– Дали ще има полза да издирим бившата любовница на Иниго Ъпкот?
– Можем да се пробваме, но не виждам някоя жена на средна възраст като Аномия.
Ами тогава се връщаме обратно към Пез и Ашкрофт, нали? – каза Робин. – Само тях двамата не сме изключили. Обзалагам се, че Ашкрофт знае латински. Имал е този тип обучение.
– Вярно, но какво повече би получил от играта, което да не може да получи в ролята си на Перо на правдата? Играта не е удобен начин да придърпваш малки момичета заради правило 14. Ако не можеш да съобщаваш лични данни, как ще установи той дали са от подходящата възрастова група?
– Това правило е толкова странно... Какво са искали да постигнат с него Аномия и Морхаус?
– Един господ знае, но забелязах, че според Хартела на Аномия му е известна идентичността на всички модератори. Правилото е едно за Аномия и друго за всички останали. Аномия държи цялата власт.
Отново настана мълчание, през което Страйк, вече изпил уискито си, си наля ново.
– Мислите ми все ме връщат към Норт Гроув – обади се Робин. – Все си мисля, че в Норт Гроув е коренът на всичко или поне там е бил. Цитатът на прозореца. Откраднатата картина на Джош...
– Всеки може да я е задигнал.
– Но вампирът е в играта – обърна се Робин към Страйк. – Не е в анимацията, а в играта. Аномия и Морхаус са смятали, че печелят преднина пред Джош и Еди, като са вкарали вампира, но той така и не е сложил край на анимацията.
На Страйк това не му бе хрумвало и той промълви: