– Отлично логическо разсъждение. И ни води право към Пез Пиърс, нали?
– Теоретично той изглежда съвсем подходящ, разбирам го – каза Робин. – Определено има нужните умения, таи неприязън към Еди... само че Аномия изобщо не звучи като него. Латинският, тази обсебеност... всичката му отрова... Не твърдя, че Пез не е имал сложни чувства към Еди, определено ги е имал, но... Облякъл се е в жълто на погребението ѝ, защото това е бил любимият ѝ цвят... Ако играе, то по-добра актьорска игра не съм виждала... Ще възразиш ли? – погледна тя към уискито.
– Сипи си колкото желаеш – подаде ѝ бутилката Страйк.
Мирисът на шампоана ѝ отново го облъхна, когато косата ѝ се разлюля и като се опитваше да държи очи далеч от лицето ѝ, те попаднаха върху гърдите ѝ, движещи се пред него под тънката материя на пижамата.
Настана нова пауза, през която Робин щедро си наля уиски, остави бутилката на пода, а после продума:
– Евола... Аз съм Евола... Не мислиш ли, че и това е едно странно съвпадение?
– Какво? – попита Страйк, зает с усилието да не мисли за гърдите на Робин.
– Има трол, който се навърта около феновете на Мастиленочерно сърце, а в същото време е един от любимите на Нилс...
Робин внезапно ахна.
– Той е в банята в Норт Гроув?
– Кой? – попита объркан Страйк.
– Евола! Сигурна съм, че видях една от книгите му на етажерката! Нилс ми каза, че това е като библиотека, от която всеки може да си взема каквото пожелае... Беше с жълта корица... почакай...
Тя отново грабна айпада си и в продължение на минута остана мълчалива. После каза:
– Яхни тигъра от Юлиус Евола. Това беше книгата в банята на Норт Гроув.
– Нима допускаш, че Аз съм Евола и Аномия са един и същ човек?
– Аз... не... – колебливо продума Робин. – Просто е странно...
– Защото аз наистина смятам, че точно това може и да е съвпадение. Знаем, че Мастиленочерно сърце привлича много неонацисти и крайнодесни. Евола е техен тип писател.
– Вярно е – въздъхна Робин. – Господи, така ми се ще всички тези женомразци и фашисти да се разчистят от пътя.
– И на мен, но не го виждам да се случи в близко време. Твърде много се забавляват.
– Е, какво стана при Джаго Рос?
– О... – Страйк беше забравил, че още не ѝ е разказал. – Ами беше кратка и мила среща...
Той разказа историята за случилото се в Кенсингтън, докато пийваше от третото си голямо уиски.
– ...И така, първата му съпруга ще подаде молба в съда за пълно попечителство.
– Радвам се – изрече разпалено Робин. – О, много се радвам. Мислех, че ще запазиш заснетото, за да го държиш като заплаха срещу него... Тези нещастни деца... Но майка им няма как да не е знаела. Момичетата непременно са ѝ казвали какво се случва.
– Сигурно си харесва издръжката – цинично подхвърли Страйк. – По-лесно е да не се разклаща лодката, нали? Може да е убедила себе си, че момичетата преувеличават. Но пък детето ѝ да се върне у дома със счупен крак трябва да е било шок, а после да види заснето с камера как се е случило... В обобщение си представям, че ще се стигне до кротко и тихо споразумение, тъй като Рос няма да иска видеоматериалът да бъде показан в съда. Не че изобщо го е грижа за дъщерите му. Изглежда фиксиран единствено върху своя син и наследник.
– Но ти си изпратил материала и на Шарлот...
Страйк пресуши третата си чаша уиски.
– Тя май не желае да е единствен попечител. Ще ѝ пречи на социалния живот.
Робин никога преди не го беше чувала да говори с този тон за Шарлот.
– Най-добре да те оставя да си лягаш – неочаквано каза Страйк. Изправи се и взе уискито и плика с бира. – Лека нощ.
Робин остана втренчена във вратата да се чуди на това внезапно тръгване на Страйк. Нима спомените му за Шарлот го бяха развълнували? Шестнайсет години мъки, така беше казал в Кеймбридж, но трябва да бе имало и удоволствия, че да се връща отново и отново при нея.
Е, това е проблем на Мадлин, не твой, каза си Робин. Допи уискито си и влезе в банята да си измие зъбите.
А причината Страйк да си тръгне така рязко всъщност бе, че след като изпи почти половин бутилка „Макалън“ на празен стомах, реши как е най-добре да не е в близост до Робин. С измито от грим лице, ухаеща приятно и толкова чиста в пижамата си и халата отгоре, говореше тъй интелигентно за случая, изразяваше съчувствие към деца, които въобще не познаваше – по-пълна противоположност на Шарлот не би могла да съществува. Страйк се уплаши да не изгуби контрол – не че щеше да устрои някаква непохватна физическа авантюра, макар че след още малко „Макалън“ и това си беше риск, но можеше да се поддаде на изкушението да заговори твърде интимно, да каже прекалено много, при положение че двамата седяха на едно легло в приканващо анонимна хотелска стая.