Стигаше му, че офисът им е в развалини, а случаят с Аномия бе практически непробиваем. Не му трябваше и да съсипе единствената връзка, която в момента крепеше здравия му разум.
89
Могъщите събаряни са от какви ли не неща,
твърде нищожни, та да се изреждат...
Хелън Мърфи Хънт, Опасност
Страйк пое ангажимента да се обади на всички сътрудници на следващата сутрин и да им съобщи, че агенцията е изгубила достъп до Играта на Дрек. Както и бе очаквал, всеки от тях отговори с еднословно възклицание и той бе доволен, че Робин не ги бе чула. След това Страйк възложи на Баркли и Дев да наблюдават съответно Пиърс и Ашкрофт.
– И какъв е смисълът, мамка му? – поинтересува се Баркли.
– Аномия може да се включи в Туитър – припомни му Страйк. – Само с това разполагаме сега.
После детективът позвъни на Райън Мърфи, но научи, че той е в среща, тъй че трябва да бъде потърсен по-късно. И така, Страйк отиде пеша до Денмарк Стрийт за пръв път след избухването на бомбата, за да провери как напредват строителните работи и да види какво може да бъде спасено от разрухата.
Робин отново беше на Слоун Скуеър и наблюдаваше прозорците на Шавливи пръсти, когато Страйк ѝ се обади час по-късно. Съгласил се бе тя отново да започне дневното следене в светлината на сегашния им недостиг от хора, но никак не беше доволен.
– Как изглежда офисът? – попита тя.
– По-добре, отколкото очаквах. Стените и таванът са измазани наново, поставили са нова врата на вътрешния офис. Ще ни трябват нови мебели, компютър и бюро за Пат. На външната врата още няма стъкла, закована е с шперплат. Апартаментът ми сега е добре, след като са оправили тавана на офиса. Само че аз не ти се обаждам за това. Току-що говорих с Мърфи. Освобождават Ормънд без обвинение.
– Добре – отвърна Робин. – Ти каза ли му за Хартиенобяла?
– Да. Не че се развълнува прекалено, но все пак иска да види двама ни в Скотланд Ярд възможно най-скоро.
– Какво? – изненада се Робин. – Защо?
– Беше твърде загадъчен. Каза, че можело ние да им помогнем за нещо и те на нас за друго. Обадих се на Мидж, тя ще те смени.
– Страйк, тя от седмици не е имала почивен ден.
– Обещах ѝ дълъг уикенд. Да се срещнем пред сградата – отсече Страйк и затвори.
И така, след като отстъпи наблюдението на Мидж, Робин взе такси до Ню Скотланд Ярд, огромна бледосива сграда, обърната към Темза. Намери Страйк да пуши недалеч от главния вход.
– Всичко това е малко странно, не мислиш ли? – попита го, щом се доближи до него.
– Така е – съгласи се Страйк и стъпка угарката с фалшивото си ходило. – Мърфи никак не звучеше като човек, изгубил главния си заподозрян. По-скоро звучеше като много доволен от нещо. Казах, че ще му се обадя, щом пристигнем.
Мърфи дойде да ги посрещне лично и след кратко возене в асансьор се озоваха в малка стая с кръгла маса и няколко стола с метални крака. Там вече беше Анджела Даруиш, която се ръкува със Страйк и Робин при влизането им. На масата имаше гладка черна кутия, която Страйк разпозна като записващо подслушвателно устройство.
Единственият прозорец в стаята гледаше към реката, която днес бе ослепителна маса от бели искри, и пропускаше толкова силна нефилтрирана слънчева светлина, че пластмасовите седалки на столовете около масата бяха почти неприятно горещи. След като затвори вратата и се присъедини към тях до масата, Мърфи седна усмихнат.
– Тук сте заради котка.
– Котка? – повтори Робин.
– Да. Ще ви пусна нещо, което записахме преди седмица благодарение на подслушвателни устройства в дома на възрастна дама.
– Да не сте поели функциите на общината за борба с вредители? – обърна се Страйк към Анджела Даруиш.
Анджела се усмихна, но не отговори. Мърфи натисна бутон върху черната кутия.
Чуха меко трополене, което прозвуча на Страйк като стъпки върху килим, сякаш някой крачеше. После прозвуча глас и след няколко думи Страйк го разпозна като този на Уоли Кардю.
– Уруз?
Кратка пауза, после:
– Да, влязох, но не се получи... Отне ми пет опита да си спомня паролата си... Да... Но всичко е променено, не видях никого от хората, с които си приказвах някога... Е, аз не бях там толкова дълго, защото влязох чак след като бях уволнен, та да се опитам да си спечеля някаква подкрепа... Ха-ха, да... Не, бездруго нищо не струва... да, имат нов модератор, така че му зададох няколко въпроса, но нищо. После взе, че се появи Аномия и ме попита какво търся пак там. Доста подозрително беше настроен, започна да ми задава куп въпроси, а аз не можех да си спомня какво съм му казвал за себе си тогава, защото, естествено се преструвах на случаен помияр, не исках някой да знае, че съм в играта и се опитвам да набера сила... Ха-ха, да, точно така... Само че в един от отговорите сбърках и гадняря ми забрани достъп... Да... Не, човече, знам това... Искам да помогна, ще направя всичко... Да, добре... Кажи му, че все пак искам да помогна... Предай му, че по всяко време съм готов на среща с неговия старец... Да, знам... Непременно... Добре, до скоро.