Мърфи натисна на пауза.
– Кардю се е опитвал да узнае кой е Аномия вътре в Играта на Дрек – каза Страйк.
– Улучи съвсем точно – отвърна Мърфи. – Ще забележиш, че използват кодови имена един към друг в телефонните разговори, но преди време идентифицирахме Уруз. Беше в къщата на Турисаз, когато го арестувахме.
– Турисаз е Джейми Кетъл – поясни Даруиш на Страйк, – човекът, когото...
– Фраснах – довърши Страйк. – Да, спомням си. Не го правя често, та ги помня кои бяха.
Даруиш изненадващо се разсмя.
– По това време нямахме нищо срещу Уруз – продължи Мърфи, – но татуировките ясно показваха каква е политиката му.
– Човек би помислил, че онези, които се опитват да действат в сянка, биха се въздържали целите да се татуират със свастики – коментира Страйк.
– Според нас Уруз и Турисаз са подбрани по телосложение, не според мозъка им – вметна Даруиш.
– Така или иначе, бързо идентифицирахме Уруз – продължи Мърфи. – Той е човекът, следил жилището ти – съобщи на Робин. – И става небрежен, след като е обърнал една халба... или седем. Наш цивилен агент го следеше, докато съобщавал на приятелите си, че скоро предстои да стартира крайнодесен уебканал. Малкият Уруз бил много горд, че разполага с тази вътрешна информация. Казал, че зад проекта стои мултимилионер и ще участва знаменитост, която не може да говори свободно в Ютюб...
– Мултимилионерът да не е случайно Иън Пек?
– Не бих могъл да коментирам – отвърна Мърфи с едва доловимо намигване. – И така, ето втори запис, с който се сдобихме вчера следобед.
Той отново натисна бутона. Този път възбуденият глас на Уоли леко отекваше, сякаш се бе затворил в баня.
– Уруз? Имам голяма новина... Да. Открих кой е Аномия... Да! Мислех си да ида при Хеймдал да му го съобщя лично... О, ясно... Не, разбирам... По дяволите, наистина ли?
Мърфи натисна на пауза.
– Хеймдал, който е мозъкът на операцията, е достатъчно умен да знае, че има хора, които следят него и баща му – каза Мърфи. – Очевидно по тази причина използва дребни риби да търчат по поръчки.
Отново пусна записа и Уоли каза:
– Ами моето жилище е безопасно...
Мърфи прихна, за кратко развеселен.
– Да, определено... Не, по което и да е време довечера...
На фона на записа прозвуча неразбираем въпрос, изречен от възрастна жена.
– Един момент, бабо – подвикна Уоли и после заговори с по-тих глас: – Не, тя ще излезе по-късно... Да, добре... Да... Е, до скоро.
Страйк предположи, че Уоли е затворил, преди да запее тихичко:
Има път, водещ към Валхала,
на който само избраници са допускани...
Мърфи отново натисна на пауза.
– Музика и текст Отвертката – каза полицаят. – Чувам, че била много популярна на излетите в духа на Один... И така, следващият запис е направен снощи. Следете за котката.
Мърфи за трети път натисна бутона за прослушване.
Очевидно нито едно от подслушвателните устройства не бе инсталирано в коридора на госпожа Кардю, тъй като шумът от отварянето на вратата прозвуча много отдалеч, както и първите разменени реплики между двамата мъже.
– Дагаз, мой човек.
– Нима Уоли вече има име на руна? – промълви тихо Робин, а Мърфи кимна.
Шумът от смях бе последван от затворила се врата. Още приглушени стъпки, сякаш по килим, последвани от ясния и силен глас на възрастна жена.
– Някой да желае чаша чай?
– Не, благодаря.
– Не, благодаря, бабо. Имам си бира. Остави ни насаме за половин час, става ли?...Не, той е тук, не го мисли... Просто си гледа през прозореца...
– Сигурно котаракът гледа през прозореца? – предположи Страйк.
– Именно.
Затвори се друга врата.
– Мислех, че тя ще излиза – извинително пробъбри Уоли. – Радвам се да те видя, братко. Как е Алгиз?