– Още не е добре, горкият. Има спазми. Тежки главоболия...
Слабо проскърцване, шумолене като при сядане върху тапицерия.
– Може и завинаги да остане с увреден мозък, та ако знаеш кой е мръсникът...
– Виж сега, имам около деветдесет процента сигурност. Заповядай.
Последва непогрешимият звук от отваряне на кенчета с бира.
– И така – заговори Уоли, – има един в Туитър, наричащ се Лепинс Дисайпъл...
Робин стрелна Страйк с поглед.
– Винаги харесва публикациите ми и понякога пуска... пускаше де, коментари за шоуто ни с Ем Джей. Снощи ме тагна в спор, който водеше с някакъв тъпанар, наричащ се Перо на правдата, и той каза, че познава Аномия.
– Кой го познава, Перото ли?
– Не, Лепинс Дисайпъл. Така че го проследих обратно и му пратих директно съобщение. Попитах го: „Познаваш Аномия ли?“. А той отвърна: „Да, приятел ми е“. Взе да дрънка куп глупости как Аномия бил гений. Попитах го: „Какво е имал против Ледуел?“, а той ми каза как тя много сериозно го прецакала, прозвуча ми като да са спяли заедно, а после уличницата избягала с всички пари да скочи в кревата на Джош Блей.
– Той даде ли ти име?
– Не беше нужно. Знам го точно кой е. Човек на име Пе...
Чу се шумно изтракване и гласовете внезапно станаха отдалечени.
– ...ърс... проклет котарак... и живее в ...ипи...
Още едно изтракване.
– ...да записва. Както казах деветдесет и девет про...
Още изтраквания. Робин си представи как Уоли вдига предмета, в който е скрито записващото устройство и който е съборен от котката. Гласовете отново станаха ясни.
– ...падаше си по нея, защото си спомням как казах на Джош: „Тоя гадняр не те харесва, пази си гърба. Прицелил се е в твоята кучка“. Мислеше се за по-добър художник от Джош и се занимава с анимация. Деветдесет и девет процента съм сигурен, че е той. Един от прякорите му в комуната беше Коня, защото е адски надарен.
Уруз се разсмя. Мърфи спря записа.
– Надяваме се – каза той, – че ще сте в състояние да ни кажете...
– Пез Пиърс – съобщи Робин. – Цялото му име е Престън Пиърс. От Ливърпул е и живее в арткомуната Норт Гроув в Хайгейт.
– Отлично – енергично изрече Даруиш и двамата с Мърфи мигом се изправиха. Последният се обърна към Страйк и Робин.
– Бихте ли ме изчакали тук?
– Няма проблем – отговори Страйк.
– Беше ми приятно – каза Даруиш и поред протегна хладната си ръка на Страйк и Робин. – Надявам се офисът ви да не е пострадал прекалено много.
– Можеше да е далеч по-зле – отвърна Страйк.
Даруиш излезе. Страйк и Робин се спогледаха.
– Лепинс Дисайпъл е приятел на Аномия в реалния живот?
– Не бих се обзаложил, че е вярно.
– Той постоянно поддържа Аномия.
– Същото правят цял куп крайнодесни тролове.
– Но тази история приляга на Пез все пак.
– Да... предполагам – промърмори Страйк, но не изглеждаше убеден.
– Ти си този, който винаги е смятал, че Пиърс е водещ кандидат за Аномия.
– Не мислиш ли, че това как Ледуел била уличница, която изневерила на Аномия, е точно онзи тип история, с която би излязъл мразещ жените девственик?
– Предполагам, че да – отвърна Робин, – но...
Мърфи се върна с плътен плик, който постави на масата без коментар.
– Предвид че в офиса ви избухна бомба и че ни дадохте значима информация по този случай, мисля, че заслужавате да чуете как точно се препънаха. Това е от по-късен момент на записа, който чухте току-що.
Той превъртя с бърз ход напред, после натисна за прослушване.
– ...само ще те одраска...
Пак превъртя напред.
– ...посмях се на Киа Нивън в Инстаграм...
– Това продължава известно време – поясни Мърфи, като прекъсна смеха на Уруз и отново превъртя напред. – За някаква бивша приятелка с ляв уклон, която Кардю не успял да върне обратно в леглото си.
Отново натисна бутона за прослушване.
Сега гласът на Уруз звучеше отдалечен, като че двамата мъже пак разговаряха в коридора.
– Ето сега – каза Мърфи и засили звука и се чу гласът на Уруз.
– Не, Ейхуаз... нова ключалка... шибани ченгета... не, не Бен...
Последва още неразбираем разговор, смях и след това Уруз каза:
– ...става все по-добър в... ха-ха... не му го казвай... Е, Чарли много ще се зарадва.
– Радвам се да помогна. Поздрави от мен Оли.
– Непременно.
– Бинго – каза Мърфи и натисна Стоп. – Истински имена. Тъпаците са изпили доста бира. Хеймдал, шеф на цялата група: Чарли Пек. Разследвахме го преди два-три месеца, но излезе чист. Много умен и светнат, никога не прави грешки.