– Какво е станало, след като убиецът е напуснал мястото?
– Инвалидната количка бе открита сгъната в храстите край една алея... но не и харддрайвът.
– Какъв харддрайв?
– О... не ви казах. Харддрайвът на компютърът на Бхардваж липсваше, което можеше да се очаква. Ако е разговарял с някого онлайн за подозренията си, убиецът не би искал да го остави. Явно е хванал напряко през градините, защото не е заснет от никоя камера повече. Скоро ще успеем да го идентифицираме, но вече съм деветдесет процента сигурен, че той е сред арестуваните от нас. Според нас Викас е имал подозрения и се е разровил да види кои са братята Пек, така че се е наложило да бъде отстранен.
– Много подобен похват на нападенията в гробището Хайгейт – посочи Страйк. – Убива, шмугва се в храсти или в парк все още с маскировката.
– Да. Извършителят на тези атаки явно е със здрави нерви и внимателно е планирал всичко. Чарли Пек добре е обучил хората си, та макар един от тях да е кривнал от пътя и да се е опитал да убие брат му.
– Значи Ормънд се откачи от въдицата – подхвърли Страйк.
– Да – кимна Мърфи. – Никак не улесни нещата за себе си, тъй като не ни призна истината веднага, но накрая му я измъкнахме... Поверително казано, той призна, че е поставил проследяващо устройство на телефона на Еди, за да следи движенията ѝ. Докато пазел наказана ученичка, видял телефонът да се придвижва към гробището Хайгейт, когато тя трябвало да си бъде у дома в апартамента във Финчли. Ведната се досетил, че отива да се срещне с Блей, така че освободил наказаната и хукнал разгневен след Еди.
– Значи тя не му е казала, че ще се среща с Джош? – пожела да уточни Робин.
– Не – отговори Мърфи. – Неговата версия е, че когато се качил в колата си, телефонът вече напускал гробището Хайгейт и се движел към Хампстед Хийт. Подкарал натам, като следвал сигнала и открил телефона да лежи в тревата. Взел го и твърди, че докато стоял там, „странна фигура“ излязла измежду дърветата и се затичала към него.
– Странна в какъв смисъл? – попита Страйк.
– Каза, че приличал на трол. Тумбесто тяло, грозна плешива глава с големи уши. Латексова маска очевидно – заключи Мърфи. – Човекът хвърлил един поглед на Ормънд, както стоял там с телефона, а той е с жълт калъф, така че е лесно забележим, после побегнал между дърветата и изчезнал.
– И така, според Ормънд маскираният е изпуснал телефона, осъзнал, че вече не е у него, и се е върнал да го вземе, така ли? – попита Робин.
– Да – отговори Мърфи. – А щом чул, че тя е убита, Ормънд изпаднал в паника, защото осъзнал, че е бил на минута разстояние. „Знаех как ще си помислите, че аз съм го извършил, всички се втренчват в партньора, тъй че се уплаших. А аз не бих допуснал и косъм от главата ѝ да падне...“
– Косъм може би не, но това на шията е друг въпрос – промърмори Робин.
– Според мен няма съмнение, че е бил агресивен, но буквално разпердушинихме апартамента му. Нямаше и следа от телефона на Блей или от оръдието на убийството, нито от досието, което убиецът е взел. Нямахме основания да го задържаме повече, но лично аз съм убеден, че не е извършил убийството.
– И смяташ, че маскираният е бил от Разполовяване – каза Страйк.
– Да – отвърна Мърфи, като направи жест към снимките на маскирани индивиди. – Така смятам. Сега, като са в ареста, можем да претърсим свърталищата им и вярвам, че има голям шанс да открием телефона на Блей и оръдието на убийството.
– Може ли да задам още един въпрос?
– Питай. Не обещавам, че ще отговоря.
– В управлението получавали ли са анонимни телефонни обаждания с призив да бъде ексхумирано тялото на Еди Ледуел?
Мърфи изглеждаше смаян.
– Не. Защо... вие получавали ли сте?
– Да – потвърди Страйк.
– Тролове – подхвърли Мърфи.
– Може би – отвърна Страйк.
Мърфи ги придружи додолу.
– Доста зает съм с този случай, откакто се върнах от Испания – каза Мърфи на Робин с понижен глас, докато Страйк в неведение вървеше пред тях и проверяваше Туитър на телефона си. – Но сега нещата се поуспокоиха...
– Чудесно – притеснено изрече Робин.
– Ще ти се обадя – обеща Мърфи.
Когато се сбогуваше с тях, той повтори:
– Стойте далеч от Пез Пиърс. Както казах, не съм сигурен, че сме ги прибрали всичките.
90
Липса усещаме, ала не знаем как да я запълним:
това не, нито онова, но нещо все пак трябва.
Съзираме наоколо картина нелицеприятна.