– Какво... Ти мислиш, че Аномия е научил за някои от триковете на Разполовяване директно от Оливър?
– Да, така мисля... и ако се е случило това, той вече е бил опасен за Аномия. Оливър би могъл да свидетелства, че Аномия е разполагал с тази информация, защото именно той му я е снесъл.
Робин отново отвори уста да каже нещо и Страйк за пореден път отгатна мислите ѝ.
– Слушай, знам, че това е гадаене, но едно нещо знаем със сигурност: веднъж щом Аномия и членовете на Разполовяване са влезли в директен контакт, възниква внезапна промяна в начина, по който хората са атакувани. Маниерът на Разполовяване е бил вече установен, преди те да проникнат в играта: маски при наблюдение, бомби за лицата от списъка за Директно действие и онлайн тормоз за индиректния списък – така се е предполагало да умре Еди. Трябвало е да бъде изтормозена до състояние, при което сама да отнеме живота си. Разполовяване не са организация, която използва личен контакт. Всичките им убийства са дистанционни: пращане на бомби по пощата, настървяване на тълпи онлайн. И тогава като гръм от ясно небе идват две убийства и два опита за убийство: три намушквания с нож, блъсване от гаров перон, все извършени от някого с маска, явно изработена от съмнителен тип в Германия, свързан с Разполовяване, ако съдя по убедеността на полицейското управление, че всички те са плод на тероризъм. И ето че ЛордДрек е със забранен достъп веднага след като Оливър е блъснат на релсите. Защо се е случило тъй бързо след опита за убийство? Според мен, за да не си отвори Чарли устата в Играта на Дрек относно опита за убийство от страна на Аномия.
– Вписва се в картината – изрече предпазливо Робин, – но...
– Все се връщам на въпроса защо от Разполовяване биха нападнали Блей – каза Страйк. – Блей не е бил в нито един от списъците им, а знаем, че не е бил просто съпътстваща жертва: не е убит, защото е защитавал Еди от нападателя, той е закъснял и така и не е стигнал до нея. Какво биха означавали думите на убиеца „Оттук нататък поемам аз“, ако не са свързани с анимацията?
– Не знам – призна Робин.
– Защо от Разполовяване биха взели телефоните на Джош и Еди? За тях по-добре би било да ги оставят където са си. По този начин нищо не би ги инкриминирало. А като ги вземат, само биха се обременили с предмети, които да ги свържат с местопрестъплението. Да вземат досието би имало смисъл, защото то лесно се гори, но телефоните защо?
– Не знам – каза отново Робин. – Ала вземането на досието със сигурност е по-логично, ако са били нападнати от Разполовяване.
– Не непременно – възрази Страйк. – Аномия може да не е знаел какво съдържа то и да е мислел, че задига папка със снимки или нови сюжетни линии. Или пък Аномия някак е научил за съдържанието и не е искал никой да знае, че в играта са се инфилтрирали терористи. А и защо от Разполовяване биха искали харддрайва от компютъра на Бхардваж? Отново само биха се обременили с инкриминираща улика. Би било твърде късно да се поправи щетата, ако са мислели, че той разпраща имейли, в които ги идентифицира като терористи. Но ако убиецът е бил Аномия, изчезването на харддрайва е обяснимо. Опитвал се е да гарантира, че никой няма да свърже Морхаус с Бхардваж. Най-малкото, този харддрайв би доказал, че Бхардваж е програмистът на играта. Да не забравяме, полицията няма нито трошичка доказателство, че Викас е установил истинските самоличности на братята Пек, докато ние сме наясно, че е знаел кой е Аномия.
– Но...
– Да кажем в името на спора, че Викас се е убедил как Аномия стои зад нападенията над Еди, Джош и Оливър Пек. Ами ако Аномия е подозирал, че Викас се кани да уведоми властите?
– Но ние също нямаме доказателство, че се е случило това.
– Можеш ли да обясниш студенината, с която Аномия ти съобщи снощи, че Морхаус е напуснал? Аномия знае, че Викас е убит, съобщиха го по новините на всички канали. Къде са шокът и скръбта? Предполага се, че са били приятели. Мислиш ли, че начинът, по който говореше за Морхаус, е естествен, ако няма нищо общо с убийството му?
– Не – поклати глава Робин. – Не мисля така.
И двамата пиха замислени. До тях двамата тийнейджъри в семейството пишеха на телефоните си и напълно игнорираха родителите си. Накрая Робин попита:
– Според теб струва ли си да бъде проучен Лепинс Дисайпъл?
– Преди известно време разгледах акаунта му. Съмнявам се, че ще ни даде много. Той е просто анонимен малък гадняр, който не харесва жените.
– Но добре е да бъдем щателни...
– Да – изрече с въздишка Страйк. – Ако искаш да погледнеш, давай. Лично аз смятам, че е по-вероятно да узнаем каквото ни е нужно от Хартиенобяла, отколкото от Лепинс Дисайпъл. Има шанс Морхаус да ѝ е казал кой е Аномия. Довечера ще се занимая с Ясмин. Ще я посетя изненадващо у дома ѝ. Ако още пази снимката на Хартиенобяла, това ще ни даде отправна точка за издирването ѝ.