Барман им донесе два вегетариански бургера.
– Ти защо не си взе картофки? – попита Страйк, като погледна чинията на Робин.
– От солидарност – усмихна се тя.
– Но аз можех да си открадна от твоите – изпъшка Страйк и хвана ножа и вилицата си.
91
Назад от челото ѝ прибрана бе косата строго.
Не бе лице, което на някого да се понрави много.
Не чувствах капка завист, че да я прикривам,
аз, дето от амбиция понякога ми иде да убивам.
Оформяше отблъскващ трънен ореол
около изражение, пропито с витриол.
Мери Елизабет Колридж, Обратната страна на огледалото
Кракът на Страйк му създаваше много повече ядове, отколкото той искаше да признае пред Робин. Тази сутрин го бе разбудила нова серия от спазми и при всяко стъпване на протезата го пронизваше остра болка в бедрото, което му припомняше, че би искало да носи по-малко тегло, а в идеалния случай – никакво.
Ако имаше избор, би останал в хотела за още една нощувка, та да си почине, но Мърфи бе съобщил, че е безопасно да се приберат по домовете си и предвид киселото отношение на счетоводителя към бизнес разходите Страйк се върна с Робин до хотел „Зет“ само за да си събере багажа и да го отнесе обратно в мансардния си апартамент на Денмарк Стрийт.
Изкачването на трите стълбищни рамена добави значително към болките в крака му. Нямаше как да се отпусне в следобедна дрямка, преди да посети Ясмин Уедърхед в Кройдън, тъй като от строителните работи долу се разнасяха силни шумове. Така че Страйк седна край малката кухненска маса с крак, повдигнат върху втори стол, и поръча онлайн ново бюро, кантонерка за папките, компютър, работен стол и канапе, които щяха да бъдат доставени до няколко дни.
Арестите в Разполовяване стигнаха до новините около два часа след прибирането му у дома. Страйк прекара остатъка от следобеда с кафе и електронна цигара в уста да преглежда различните новинарски сайтове. Никак не бе изненадващо, че повечето репортажи започваха с известието как двамата синове на Иън Пек, мултимилионера в сферата на технологиите, са изведени с белезници от къщата му на Бишъпс Авеню с гръцките ѝ колони и паркираното на алеята чисто ново мазерати. Снимки на Уруз с татуировката му 88 и пригладена руса коса; на Турисаз с бръснатата му глава и биеща на очи руна върху адамовата ябълка; на бомбаджията Бен с налудничаво втренчените му очи; на Уоли Кардю, описан под снимката си като „известен в Ютюб“, оставаха на заден план в репортажите. Бяха арестувани деветнайсет млади мъже, повечето от Лондон, макар да бяха направени арести още в Манчестър, Нюкасъл и Дънди. Страйк напълно разбираше задоволството, изпитвано със сигурност от Райън Мърфи и Анджела Даруиш; той самият го бе преживявал при приключване на случаи и им завиждаше за чувството, че са довели задачата си до успешен край.
В пет часа пое към Кройдън и след малко повече от час вече куцукаше по Лоуър Адиском Роуд, сънливо притихналата улица в жилищен квартал, където Робин бе седяла в „Сосна наденичка“ да наблюдава къщата на семейство Уедърхед.
Страйк реши да огледа дома за известно време, преди да почука на вратата. И макар на болния крак никак да не му стана драго от обикалянето покрай редицата затворени магазини насреща в продължение на четиресет минути, решението му да го стори се отплати, когато русата Ясмин най-сетне се зададе по улицата, пишейки нещо на телефона си. През рамото ѝ бе преметната голяма чанта на дълга каишка, облечена бе със същата дълга черна жилетка като на снимките, пратени му от Робин преди седмици. Почти без да отмества поглед от телефона си, тя автоматично свърна към входната врата на семейната къща и изчезна вътре.
Страйк изчака пет минути, после прекоси улицата и натисна звънеца. След кратко чакане вратата се отвори и на прага застана Ясмин още с телефона в ръце и леко изненадана да види насреща си непознат.
– Добър вечер – поздрави Страйк. – Ясмин Уедърхед?
– Да – отвърна озадачена тя.
– Казвам се Корморан Страйк. Частен детектив съм. Надявах се да ви задам няколко въпроса.
Объркването по кръглото плоско лице на Ясмин бързо бе заменено със страх.
– Няма да отнеме дълго – обеща Страйк. – Само няколко въпроса. Филип Ормънд ме познава и може да гарантира, че съм този, за когото се представям.