В коридора зад Ясмин се показа по-възрастна жена. Имаше гъста и тъмна прошарена коса и същото плоско лице като на дъщеря си.
– Кой е този човек?
– Той просто... иска да ме пита нещо – отговори Ясмин.
– За какво? – поинтересува се госпожа Уедърхед и примигна към Страйк с овчи очи.
– За книгата ми – излъга Ясмин. – Аз... Ами добре, влезте – добави към Страйк. – Няма да отнеме дълго – увери майка си.
Страйк подозираше, че като при Иниго Ъпкот и при Ясмин нуждата да узнае за какво иска той да говори с нея надделява над очевидния страх. Поведе го в стая, гледаща към улицата, и решително затвори вратата пред майка си.
Помещението имаше вид на неотдавна преобзаведено: от безукорно чистия бледосин килим лъхаше мирис на ново, а кремавите кожени кресла и канапе имаха вид, сякаш никога не е сядано на тях. Стаята се изпълваше от голям телевизор с плосък екран. На малка масичка бяха подредени снимки главно на две тъмнокоси момиченца. Предвид липсата на всякаква прилика с Ясмин Страйк предположи, че са племенничките ѝ.
– Моля, седнете – каза Ясмин и Страйк се отпусна на канапето, а тя се настани на кресло и остави телефона си на подръчника му. – Кога говорихте с Филип? – поинтересува се тя.
– Преди няколко седмици – отвърна Страйк. – Агенцията ми е наета да открие кой е Аномия. Мислех, че той го е споделил с вас.
Ясмин примигна бързо няколко пъти, после каза:
– Съдружничката ви беше тази, която дойде да говори с мен на Комик Кон, нали?
– Да.
– Е, аз казах на полицията всичко, което знам, а то си е нищо – добави тя и Страйк забеляза типичната ѝ възходяща интонация, за която Робин му бе споменала.
– На съдружничката ми сте казали друго. Че сте съчетали разни знаци, за да откриете самоличността на Аномия.
Дясната ръка на Ясмин опипваше идеалния маникюр на ноктите на лявата. След като се бе прибрала вкъщи, бе сменила обувките си с високи меки пантофи, които оставяха големи плоски следи върху новия килим.
– Вие, разбира се, сте Хартела в Играта на Дрек.
Сега цветът се отцеди от устните на Ясмин. Ако ѝ бе хрумнало да отговори учудено с „Какво съм била?“, очевидно изглеждаше неспособна да изрече думите убедително, така че само безмълвно се взираше в него.
– Не знам дали сте гледали следобедните новини – подхвана Страйк. – Деветнайсет членове на крайнодясна терористична групировка...
Ясмин избухна в плач. Тежката ѝ тъмноруса коса скри лицето, докато тя ридаеше в шепи, а плътните ѝ крака, обути в чудатите пантофи, затрепериха. Инстинктите на Страйк му подсказаха, че ще научи повече от Ясмин, ако приложи делови маниер, отколкото чрез съчувствие, и той мълчаливо я зачака да се овладее.
След близо цяла минута Ясмин отново вдигна глава. Лицето и шията ѝ бяха на петна и тя избърса спиралата си за мигли, която остави бледосиви следи под подутите ѝ очи.
– Не знам нищо – изрече с умолителен глас. – Наистина не знам!
Тъй като нямаше салфетка у себе си, Ясмин изтри очите и носа си с ръкава на черната си жилетка.
– И двамата знаем, че това не е истина – без усмивка заяви Страйк. – Откъде взехте досието с предполагаемите доказателства, че Еди Ледуел е Аномия?
– Сама го създадох – отвърна тя почти шепнешком.
– Не сте – спокойно възрази Страйк. – Някой друг е сглобил това досие и ви го е предал чрез Играта на Дрек.
Като виждаше подпухналите очи на Ясмин, той предположи, че тя не за пръв път плаче този ден. Може би, след като бе видяла новините за арестите в Разполовяване в службата си, бе хукнала към банята, където бе плакала от ужас какво предстои, а после отново бе положила внимателно грима си.
– Знаем, че двама членове на Разполовяване са се инфилтрирали в модераторския канал – каза той. – От полицията скоро ще открият устройствата, използвани от ЛордДрек и Вайлпекора...
Тя ахна при тези имена, сякаш я бе залял с ледена вода.
– ...за да участват в Играта на Дрек. MI5 също работят по случая. Не след дълго ще стигнат до вас и...
Ясмин отново се разплака, затули устата си с длан и се залюля назад-напред на креслото си.
– ...ще питат защо не сте ги уведомили...
– Не знаех! – продума тя през пръстите си. – Не знаех! Не знаех!
– ...откъде е дошло досието.
На вратата на дневната леко се почука и тя бе открехната.
– Желаете ли чаша... – подхвана госпожа Уедърхед.
– Не! – отвърна Ясмин със задавен глас.