Госпожа Уедърхед се провря по-напред през вратата явно разтревожена. И тя като дъщеря си носеше пантофи във формата на ботушки.
– Какво става...?
– Ще ти кажа после, мамо – прошепна тя. – Просто излез сега!
Майката на Ясмин се оттегли силно притеснена. След като вратата се затвори, Ясмин отново скри лице в шепи и захлипа. От нея се откъсваха приглушени неразчленими думи, докато Страйк не различи „толкова...унизително“.
– Кое е унизително?
Ясмин вдигна глава с мокри очи и нос.
– Мислех... мислех ЛордДрек за... един актьор. Той го потвърди, беше много убедителен... Отидох на представлението му и казах на сценичната работничка зад кулисите, че Хартела е тук, че ми е обещал автограф... в гримьорната си. Тя ме гледаше с празен поглед, докато я убеждавах „Това съм аз! Аз съм!“.
Последваха бурни ридания.
– Ако продължавате да се преструвате, че те никога не са били в играта, ще изглеждате като една от тях – заяви Страйк без капка съчувствие. – Хората ще сметнат, че съзнателно сте им помагали.
– Невъзможно! – Ясмин вдигна глава и заговори с отчаяна дързост: – Всички, които ме познават, са наясно че съм със суперлеви убеждения. Профилите ми в социалните медии го доказват.
– Хората постоянно лъжат за себе си в социалните медии. Прокурорът би изтъкнал, че сте се престрували на лява, за да прикривате истинските си убеждения.
Тя се взира в него в продължение на секунда или две с плувнали в сълзи очи, а после не изненада особено детектива, като мина в атака.
– Мислех, че задачата ви е да откриете кой е Аномия. Работа на полицията е да разследва Разполовяване, не ваша! Или просто се опитвате да се направите по-прочут?
– Ако предпочитате да говорим за Аномия, да го направим – отвърна Страйк. – Някога питали ли сте се дали той е убил Ледуел?
– Не, разбира се! – отсече Ясмин, но гласът ѝ потреперваше.
– Макар той да се е перчил лично в играта, че я е убил?
– Но това беше... той просто се шегуваше – пробва се да звучи учудено Ясмин.
– И никога не ви е хрумвало, че не е шега? Че Аномия действително го е извършил?
– Не, разбира се! – повтори тя.
– Как върви книгата ви? Аномия все така ли ще получи част от постъпленията?
– Не е... спрях я за момента. Защото...
– Защото един от съавторите ви беше арестуван за убийство, а другият може би е действителният извършител?
– Защото... чувствам, че сега не е подходящият момент – промълви тя, останала без дъх.
– Нали си давате сметка, че цялата подробна информация, която Ормънд ви е дал за новите герои на Еди и за сюжета на филма, е дошла от телефона ѝ, който той е прибрал и укрил след убийството ѝ?
Страйк знаеше че в главата на Ясмин зад ужасения ѝ поглед и подути очи мечтите ѝ за медийни интервюта и ласкателно обработени снимки, за пораснал престиж сред базата фенове и статут като публикуван автор се разбиваха на пух и прах.
– Ако се окаже, че Аномия е убил Еди Ледуел и е причинил парализирането на Джош Блей...
– Джош не е парализиран – изрече Ясмин с отчаяна увереност. – Знам, че хората говорят така, но не е. Чух, че вече е много по-добре?
– Откъде го чухте? От някого в Туитър, който има познат, чиято сестра работи в болницата? Джош е с напълно парализирана една страна на тялото си, а в другата е изгубил усещания и знам това, защото разговарях с него в болницата.
Ясмин пребледня още повече, треперещите ѝ пръсти заопипваха маншета ѝ.
– Ако Аномия е бил нападателят... – продължи настоятелно Страйк.
– Ако Аномия е който аз мисля, че е, няма как да го е направил – прошепна Ясмин. – Физически не е способен да го стори.
– А кого мислите вие за Аномия? – попита Страйк.
Ясмин се поколеба, после каза:
– Иниго Ъпкот.
Страйк не беше очаквал това.
– И защо според вас е Ъпкот?
– Просто защото... Аномия звучи като него. Аномия знае латински, а Иниго често използва латински фрази. Също и от казаното от Аномия: твърди, че има труден живот, а Иниго очевидно е в инвалидна количка. Освен това Аномия страшно се ядоса, когато Еди се отказа от Катя като агент, и знам, че Иниго много се нервираше, задето Катя никога не е получавала заплащане за всичката работа, която вършеше за Джош и Еди, защото го чух да недоволства от това на няколко пъти, като бях у дома им. А веднъж, като се бях отбила, видях Иниго да участва в играта.
– Наистина ли? – попита Страйк.
Ясмин кимна и попи върха на капещия си нос с ръкава на жилетката.
– Имаше някаква засечка в компютъра. Отидох да му помогна и видях какво е правил, когато е замръзнал. Беше в играта. Тогава помислих, че просто е искал да я погледне от любопитство. Защото Джош и Еди ходеха у Катя, говореха за играта и за Аномия. Но после, по-късно, просто събрах две и две...