И получи двайсет и две.
– ...и логиката беше налице, защото той е прикован у дома си, вечно е пред компютъра. Освен това е художник и през цялото време ни чуваше да приказваме за Мастиленочерно сърце. Вероятно е създал играта за развлечение, като проект...
– Според вас Аномия говори ли като шейсет и няколко годишен човек?
– Ами... да. – Предизвикателният тон на Ясмин се беше върнал. – Иниго е... той е избухлив. Много ругае и не харесва Джош. Еди май я харесваше в началото, така че, като се изказа негативно за играта, вероятно го е ядосала силно. След всичките усилия и време, които е вложил в нея.
– Харесвахте ли Иниго?
– Аз... да. Мъчно ми беше за него, че е толкова болен. При първото ми посещение там беше приятен, но той... има склонност да напада и тормози, а и... Аномия също я има, така мисля. Но – побърза да добави тя – това е само теория, нищо повече...
Страйк се почуди дали Ясмин не бе живяла прекалено дълго във виртуален свят, населен с анонимни хора, и това да бе прогонило представата за вероятно и възможно от мисловните ѝ процеси. Всяка теория би я устроила, стига да удовлетворяваше потребността ѝ да е вътрешен човек за играта. Тези ѝ особености я бяха направили много ценна за Разполовяване, но далеч не тъй полезна като свидетел.
– Една година и вие, и Иниго сте присъствали на новогодишно парти в Норт Гроув, нали?
– Да – отвърна Ясмин, като явно не разбираше какво общо с всичко има този въпрос.
– Той ми каза, че ви е видял там в прегръдка с Нилс де Джонг.
Ясмин изглеждаше шокирана, но на Страйк му се стори, че зърна леко самодоволство.
– Той... помоли ме за традиционната целувка под имела, това е всичко.
– Ще се учудите ли от твърдението на Иниго, че ви е чул как признавате на Нилс, че вие сте Аномия?
Тя ахна стъписано.
– Това е абсолютна лъжа! Направо е нелепо!
– Спомняте ли си за какво говорехте с Нилс, преди той да ви целуне?
– Аз... бяхме пили твърде много. Той ми каза, че съм изглеждала нещастна и искал да ме ободри. Направо ме завлече под клончетата имел.
Страйк силно подозираше, че никой мъж преди това не е правил подобно нещо с Ясмин.
– Нилс случайно да е говорил за аномията в абстрактен смисъл?
– Какво имате предвид?
– Значението на аномия като състояние на аморалност.
И така като Ясмин изглежда недоумяваше, Страйк попита:
– Никога ли не сте забелязвали, че думата „аномия“ я има в надпис на кухненския прозорец в Норт Гроув?
– Така ли? – с искрена изненада изрече тя.
– Някога говорили ли сте с Аномия, имам предвид с човека, по телефона?
– Не. Само чрез имейли.
– Какъв е имейл адресът му? – попита Страйк и извади бележника от джоба си.
– Няма да ви го дам. – Зачервените ѝ очи отново се напълниха със сълзи, беше уплашена. – Аномия ще ме убие.
– Може и да не сте съвсем на грешен път – кимна Страйк. – Давате ли си сметка, че Морхаус е бил убит?
– Какво? Не, той... Какво?!
Страйк видя как мудните ѝ мисловни процеси се мъчеха да схванат и обработят чутото.
– Не ви вярвам – прошепна тя най-накрая.
– Ами проверете – предложи Страйк. – Викас Бхардваж. От Университета на Кеймбридж. Гърлото му е било прерязано.
Ясмин сега изглеждаше, сякаш бе напът да повърне.
– Откъде знаете, че той е Морхаус? – попита немощно.
– Ако проверите репортажите – игнорира въпроса ѝ Страйк, – ще установите, че убийството е станало във вечерта, когато Морхаус изчезва от играта.
– Не ви вярвам – отново каза тя, но трепереше. – Само се опитвате да ме сплашите.
През дантелените завеси на прозореца Страйк видя едър мъж с прошарена коса и куфарче в ръка да се приближава по предната пътека. Малко след това пред дневната се чу приглушен разговор и той предположи как разтревожената майка на Ясмин съобщава на баща ѝ, че някакъв непознат притеснява дъщеря им.
Вратата се отвори и влезе бащата на Ясмин още с куфарчето в ръка.
– Какво става? Кой е този човек, Ясмин?
– Нищо не е... Ще ви кажа после...
– Кой е той? – Бащата изглеждаше обяснимо тревожен при вида на мокрите и подути очи на дъщеря си.
– Корморан Страйк – представи се детективът и се изправи с мъка на крака, тъй като мускулите на бедрото му крещяха за милост. Протегна ръка. – Частен детектив съм и дъщеря ви ми помага по един случай.