– Частен... Какво е това? – развика се господин Уедърхед, като пренебрегна протегнатата ръка, а през това време майката на Ясмин се промуши странично в стаята. – Пак ли за проклетата анимация?
– Татко, недей, моля те – прошепна Ясмин. – Моля те. Скоро ще дойда и ще... ще ви обясня.
– Аз...
– Моля те, татко, нека си довърша разговора с него! – малко истерично настоя Ясмин.
Родителите ѝ неохотно се оттеглиха. Вратата отново се затвори. Страйк си седна на мястото.
– Разбирате ли, че когато всичко излезе наяве – заговори Страйк, преди Ясмин да е успяла да каже нещо, – а това ще стане, защото, както казах, централното управление на полицията и тайните служби в този момент конфискуват компютрите и телефоните на членовете на Разполовяване, обществеността, медиите и съдебните заседатели ще чуят, че вие по свое желание сте взели досие с изфабрикувани улики срещу Еди Ледуел, подготвено от терористична организация, която е искала смъртта ѝ, и сте го отнесли на Джош Блей, за да го настроите срещу нея? Как мислите, че ще изглеждате, Ясмин, когато светът научи, че сте продължавали весело да си играете играта, след като сте знаели, че е инфилтрирана от терористи, нещо повече, продължили сте да бъдете модератор и сте планирали книга въз основа на информация, открадната от мъртва жена? Предупреждавам ви сега: шефът на Разполовяване ще твърди, че Аномия е нападнал с нож Ледуел и Блей, че Аномия се е опитал да убие един от членовете им, като го е бутнал пред влак. Но независимо дали са го извършили Разполовяване, или Аномия, вие сте затънали в калта до гуша.
Ясмин се приведе с лице в дланите си и отново се разплака.
– Единствената ви надежда – повиши глас Страйк, за да е сигурен, че тя го чува през хлипането си, – е да направите каквото е редно сега и доброволно. Напуснете играта, кажете на полицията всичко, което знаете, и ми помогнете да открия Аномия.
– Не съм в състояние да ви помогна, как бих могла? Ако не е Иниго...
– Първо, може да ми дадете имейл адреса на Аномия – заяви Страйк. – Второ, можете да ми помогнете да намеря модератор, който се нарича Хартиенобяла.
– Тя пък защо ви трябва?
– Защото подозирам, че е в опасност.
– Каква?
– Морхаус може да ѝ е казал кой е Аномия.
– О...
Ясмин изтри лице с ръкава си, като още повече размаза грима си и каза:
– Не знам нищо за нея.
– Били сте заедно в Играта на Дрек месеци наред, все нещо трябва да знаете. Наясно сме, че Вайлпекора ви е показал снимката ѝ.
– Но как разбрахте?
– Няма значение как съм разбрал. Запазихте ли снимката?
– Не... тя беше...
– Гола?
– Не... не съвсем.
– Опишете я.
– Тя е... хубава. Слаба. Червенокоса.
– На каква възраст?
– Не знам. Малко над двайсет. Може би и по-млада.
– Някога намеквала ли е къде живее?
– Тя... веднъж каза, че била на километри далеч от Лондон, когато...
– Когато...? – подсказа Страйк.
Ясмин задърпа нервно мокрия ръкав на жилетката си, после каза:
– Когато споделих с другите модератори, че Джош и Еди ще се срещнат... за да обсъдят досието.
– Казахте ли им къде ще е срещата? – попита остро Страйк?
– Не. Хартиенобяла ме попита, но отговорих, че няма да ѝ кажа, защото Джош би ме убил, ако се появи някой ловец на автографи. Тя се нервира и заяви, че и да би искала, нямало как да се появи там, защото била на километри далеч от Лондон. После добави как било съвсем ясно къде ще се срещнат, изфуча и напусна канала.
– Според вас дали повечето фенове на Мастиленочерно сърце биха отгатнали, че срещата на Джош и Еди ще е в гробището?
– Може би – отвърна Ясмин. – Все пак това си беше тяхното място, нали така? Именно там... всичко се случи.
– Сещате ли се за нещо друго, което Хартиенобяла да е казала за себе си или за местоживеенето си?
– Не. Знам само, че всички мъже си падаха по нея. Но тя харесва... харесваше най-много Морхаус.
– Колко души според вас са виждали тази снимка, на която е частично гола?
– Сигурно всички мъже. Вайлпекора ми каза, че тя искала да я прати на Морхаус, но по погрешка я пратила на Аномия. Вайлпекора най-вероятно я е показал на всички други мъже.
– Добре – каза Страйк и записа бележка. – А сега ми дайте имейл адреса на Аномия.
След миг колебание тя взе телефона, който бе оставила на подръчника на креслото, отвори указателя си за имейли и започна да диктува:
– Адресът е cagedheart14@aol.com. Все с малки букви, числото е изписано с цифри.