– Благодаря – отвърна Страйк. – Четиринайсет... като правило 14?
Ясмин, която беше заета да бърше лицето си с ръкав, само кимна.
– Питам просто от интерес, какви са останалите тринайсет правила?
– Няма такива – със задавен глас отвърна Ясмин. – Съществува само това правило.
– А защо е четиринайсет?
– Любимото число на Аномия е.
– Защо?
Тя вдигна рамене.
– Добре. – Страйк затвори бележника и извади портфейла си. – Много ми помогнахте, Ясмин. Ако послушате съвета ми, ще се свържете с този човек – той отвори портфейла си, извади от него визитката на Райън Мърфи и ѝ я подаде. – Разкажете му всичко, което казахте на мен. Всичко. А после ви препоръчвам да напуснете играта. Завинаги.
– Не мога – избъбри Ясмин с пребелели устни.
– Защо?
– Защото Аномия каза... че ако го направя...
Тя внезапно издаде невесел, леко истеричен смях.
– ...заплаши ме, че ще съобщи на полицията как съм помагала на терористи. Но предполагам... ако сама го кажа на полицията... поне няма да има нужда да продължавам...
Тя млъкна.
– Какво няма да има нужда да продължавате?
Ясмин отново изтри очи и продума умолително.
– Аномия... един вид ме изнудва.
– За да вършите какво?
– Кара ме да съм той в играта.
– Как така? – попита Страйк, смразен от ужасно подозрение.
– Кара ме да се преструвам на него. В някои моменти в играта. Даде ми данните си за влизане и ми нареждаше кога да го правя, иначе заплашваше да каже на полицията за досието.
– Откога вършите това? – попита Страйк и умът му запрепуска към заподозрените, които бяха елиминирали въз основа на това, че не бяха ангажирани с електронни устройства, докато Аномия присъстваше в играта.
– Не знам – пак изхлипа Ясмин. – Откакто... Беше, след като казах на Аномия, че съм се срещнала със съдружничката ви. На Комик Кон.
– Боже милостиви – процеди Страйк. Като се мъчеше да не издава обзелата го сега ярост, попита: – Това не ви ли се стори странно искане?
– Да, донякъде... Попитах го защо му е нужно, а той просто ми отвърна, че трябва да го правя.
– Може ли да си спомните кога точно „сте били“ Аномия? Водехте ли бележки?
– Не – с нещастен вид отговори Ясмин. – Много пъти се е случвало, не мога да си ги припомня всичките. Защо?
– Защото – заговори Страйк, вече лишен от скрупули, че може да уплаши тази така опасно заинатена жена – вие сте помагали на Аномия да си създава алибита. На ваше място много щях да се напъна да си спомня дали сте замествали Аномия вечерта, когато е било прерязано гърлото на Викас Бхардваж. Според мен полицията силно ще се заинтересува от тази информация.
Той стана от мястото си толкова ядосан, че си тръгна, без да каже нито дума повече.
В мига, щом Страйк отвори външната врата, родителите на Ясмин се втурнаха към дневната и преди да я затръшне зад себе си, той ги чу как засипаха дъщеря си с тревожни въпроси, а също и отчаяното виене на Ясмин.
92
И тази нощ отново луната е разстлала
килима си прозрачнобял сред стаята заспала.
Отвън по коридора някой ходи
и знам пазачката ни зла, че броди.
Крои си как да ме накаже, негодницата, и будува,
задето пусната бях снощи в града да пренощувам.
Шарлот Мю, Празникът
Отначало Робин се зарадва, че си е у дома на Блакхорс Роуд. Беше ѝ малко странно внезапно да е сама – нямаше го Страйк, с когото да обсъждат работата си или да си мълчат дружелюбно в колата, – но можеше да пренебрегне лекото чувство на дезориентация, докато се зае със задачи да зареди пералнята с мръсни дрехи, да постави тоалетните си принадлежности по местата им, да полее филодендрона, да отскочи до супермаркета, та да зареди хладилника си.
Ала когато денят започна да преваля, стана ѝ все по-трудно да се преструва, че нервите ѝ не са опънати и че се чувства в пълна сигурност. Беше преследвана от образи, които не можеше да забрави – прерязаното гърло на Викас Бхардваж, гротексните латексови маски, използвани от бомбаджията, младия мъж с татуировка 88, снимащ апартамента ѝ, – и те я накараха рано да дръпне завесите и два пъти да провери дали е включила алармата срещу крадци.
Тъкмо бе седнала да хапне бъркани яйца върху препечена филийка, когато непознатият рингтон на временния телефон в чантата ѝ я накара да подскочи. Когато го извади, видя съобщение от Пез Пиърс.
Няма да повярваш какъв ден имах.