Робин обмисли отговора си за няколко секунди, преди да го напише.
Защо, какво се случи?
Отговорът от Пез дойде почти веднага.
Посетиха ме гадни полицаи. Някакъв тъпак им казал, че аз съм бил този, дето тормозел Еди онлайн. Сега пък ме съветват да се скрия някъде. Въпросният трол бил преследван от крайнодесни откачалки. Същите онези, дето ги дават по всички новини.
Божичко – написа Робин, – ти сериозно ли?
Имаше силното подозрение, че ще бъде помолена да приюти Пез на дивана си и то се знае, следващото му съобщение гласеше:
Дали не може да дойда да преспя у вас?
Страшно съжалявам, имам двама души на гости – отговори му Робин.
Да бе, много мои приятели имат хора на гости сега,
като са ме погнали терористи.
Съжалявам, истина е – написа Робин. – Извести ме къде си отседнал. Мога да дойда да те ободря.
Нямаше ни най-малко намерение да отива да се вижда с Пез, но не виждаше друг начин да го убеди да сподели местонахождението си, та да могат да го следят. Ала вероятно подразнен, задето тя не му беше предложила убежище, той не отговори. В едно отношение Робин бе облекчена: не беше сигурна, че нервите ѝ биха издържали вечер на флиртуване чрез съобщения с Пез Пиърс, който все още би могъл да се окаже човекът, прерязал гърлото на младия гений в Кеймбридж и оставил го да се задуши от собствената си кръв.
Съседът ѝ отгоре отново беше пуснал високо музика и за пръв път бумтящите баси подразниха Робин – тя искаше да е в състояние да чува необичайни шумове. След като приключи с вечерята си и изми съдовете, опита се да прегледа акаунта на Лепинс Дисайпъл в Туитър, но ѝ беше трудно да се концентрира. При позвъняването на Страйк сграбчи телефона с облекчение.
– Здравей – каза тя. – Как мина с...?
– Направо няма да повярваш – прекъсна я Страйк.
– Какво се случи?
– Още от Комик Кон насам Ясмин се е представяла като Аномия за часове наред, но не си е водила бележки кога точно го е правила. Сетила се е, че жената, която я е интервюирала, си ти, след като видяла снимката ти във вестника, казала на Аномия, че я е разпитвала жена частен детектив, и Аномия я изнудил да влиза от негово име в играта.
– Какво?!
– Така че всички заподозрени, които сме елиминирали след Комик Кон, се връщат обратно.
– Но това са...
– Почти всички, които набелязахме поначало с изключение на Себ Монтгомъри. Ще трябва да седна и да го обмисля, но господи, само това ни липсваше. Мислех, че сме ги свели до двама души. А що се отнася до Хартиенобяла...
– Е, и това е нещо – каза Робин с желание за оптимистична нотка, след като Страйк ѝ разказа наученото от Ясмин за Хартиенобяла. – Червенокоса, хубава, млада, живее на километри далеч от Лондон...
– Да, стеснява се кръгът само до няколкостотин хиляди жени. Ако ти дойде идея как да познаем коя от тях е Хартиенобяла, звънни ми – каза Страйк.
Казаха си довиждане и Робин седя неподвижно известно време шокирана и разстроена от това ново развитие, докато трясък във външния коридор не я стресна. Тя се обърна на креслото си и се втренчи към площадката. Външната ѝ врата беше надеждна, алармата беше включена, така че беше абсурдно – нали така? – да се тревожи, че някой се опитва да влезе. След няколко минути, през които почувства сърцето ѝ да бие далеч по-бързо от нормалното при здрава жена в покой, тя бавно се изправи на крака, отиде до вратата и притисна ухо към нея, като си пожела да имаше шпионка. Нищо не чуваше. Без съмнение някой, качващ се нагоре, беше изпуснал нещо, и все пак образът на Викас Бхардваж, убит в инвалидната му количка, със зейнало гърло и угаснали очи нахлу в съзнанието ѝ.
За пръв път след откриване на трупа на Викас мислите на Робин се отправиха към Рейчъл Ледуел. Момичето вече трябва да бе научило за смъртта му.
Внезапно я порази мисъл, която я прониза като удар от електрически ток. Забързано отиде до лаптопа си, излезе от акаунта на Лепинс Дисайпъл, включи на директни съобщения, отвори на последния си разговор с Рейчъл и започна да пише.
Рейчъл, аз съм, Робин. Предполагам, че си видяла ужасната новина за Викас. Безкрайно много съжалявам.
Сега се опитвам да се уверя, че никой друг няма да пострада. Ако можеш, моля те, прати ми съобщение. Има нещо, за което си в състояние да ми помогнеш.
Спри Аномия
Робин чудесно знаеше, че момичето може да не е в Туитър в момента, че напълно разбираемо може да е получила отвращение от онлайн света, че можеха да минат часове или дори дни, преди да види съобщението ѝ. И все пак се взираше в екрана, сякаш бе в състояние да призове Рейчъл със силата на мисълта си, и тогава видя трите точки да се появяват под собственото ѝ съобщение. Рейчъл ѝ пишеше.