Робин щракна върху последователите на Никол, огледа ги за името на Викас, но не го откри.
После отвори Туитър и потърси Никол Кристъл. Появиха се няколко акаунта, но тя нацели точния без затруднение. Никол беше използвала собствената си снимка и пълното си име, като локация бе вписала Глазгоу, но явно използваше Туитър далеч по-рядко от Инстаграм. Последният ѝ пост бе препубликуване от акаунт, наречен Жени художници, и беше отпреди десет дни, преди да бъде открито тялото на Викас.
И тук Робин щракна върху последователите и след няколко минути откри каквото търсеше. Викас Бхардваж имаше акаунт със собственото си име и бе последовател на Никол.
Робин бе толкова погълната от откритията си, че звъненето на телефона ѝ я накара да подскочи. Беше пренасочено обаждане от номера в офиса, който се отклоняваше към телефоните на Страйк или Робин, ако не бъдеше отговорено. Като предположи, че Страйк е стигнал до Денмарк Стрийт доста по-бързо от очакваното, тя веднага отговори.
В ухото ѝ прозвуча шепот, като всяка дума бе грижливо разчленена.
– Аз... ще... те... убия.
Линията прекъсна.
93
С подгизнали дрехи и стиснати зъби
извървях пътя дълъг и труден...
О, пренеси ме ти през прага вътре!
Мери Елизабет Колридж, Магьосницата
Страйк вече толкова силно го болеше кракът, че спря да почива за цели петдесет минути на пейка на гара Виктория. Като си каза, че вече е много по-добре и че реденето на опашка за такси няма да е по-малко мъчително, отколкото да продължи с метрото, слезе в метростанцията, но там му се наложи да пропусне два влака, за да отмори отново крака си, преди да иска от него да понесе теглото му. Когато тръгна да излиза от станция Тотнъм Корт Роуд, вече се спускаше нощта и той едва се въздържа от груба ругатня при поредните стълби. Сега имаше чувството, че стъкла се забиват в отрязаната част на крака му и не можеше да различи дали са мускулни крампи или измъчена става. Съжаляваше горчиво, че се бе отказал да вземе бастуна, тътреше се напред облян в пот и стигна дотам, че започна да предлага сделки на Бог, в когото не бе сигурен, че вярва. Ще сваля килограми. И цигарите ще откажа. Само ме отведи до дома. Кълна се, че ще се грижа по-добре за себе си. Само не ме оставяй да рухна на улицата, мамка му.
Боеше се, че кракът му отново ще поддаде под него и ще изживее унижението да се срине на земята пред хора. Веднъж вече се бе случило и той отлично знаеше какво следва, защото не беше някоя крехка бабичка, на която непознати инстинктивно предлагаха помощ: едри и яки четиресетгодишни мъже с близо два метра ръст не извикваха автоматично доверие у околните, за тях се приемаше, че са пияни или опасни, и дори таксиметровите шофьори се правеха на слепи за здравеняци, махащи отчаяно от канавката.
За свое облекчение успя да излезе изправен от метростанция Тотнъм Корт Роуд. Облегна се на стена и вдиша дълбоко нощния въздух, като отпусна цялата си тежест на здравия ляв крак, докато сърдечният му ритъм се нормализира, през което време гадните щастливци с по два здрави крака го отминаваха с енергична походка. Изкушен бе да се добере с подскачане до пъб „Тотнъм“, но там щеше да получи само временно облекчение. Нужно му бе да стигне до Денмарк Стрийт и ако успееше да се справи с трите рамена стълби, в хладилника го очакваха пликчета с лед, а в шкафа – обезболяващи, щеше да може да свали протезата си, да заеме удобна поза и да ругае на воля с пълно гърло.
Воден от желанието да оправдае още малко оставането си на място и решен да не пуши, той извади от джоба си телефона, погледна го и леко се изненада, като видя съобщение от Робин.
Имам добри новини. Обади се, когато можеш.
Не би могъл да обясни защо, но имаше чувството, че ходенето му ще е по-леко, ако в същото време говореше с Робин, тъй че натисна върху номера ѝ, отдели се от гостоприемната стена и закуцука по Чаринг Крос Роуд с притиснат към ухото телефон.
– Здравей – чу гласа ѝ след второто позвъняване.
– Каква е добрата новина? – попита той, като се мъчеше да не скърца със зъби.
– Идентифицирах Хартиенобяла.
– Какво?! – ахна Страйк и в продължение на няколко крачки болката в крака му май наистина поотслабна. – Как?
Робин заразказва, а Страйк се застави да се съсредоточи и когато тя свърши да говори, той изрече с колкото ентусиазъм успя да събере при измъчващите го крампи: