– По дяволите – изруга Страйк. – Добре, ако искаш, иди в Хампстед. На мен ми е все едно. Просто искам да знам, че един заподозрян е покрит днес.
– Ами Филип Ормънд? Него така и не го отхвърлихме като Аномия. Дори никога не сме го наблюдавали.
– Той не отговаря на профила ни.
– Отговаря повече, отколкото младият Ъпкот. Учител по компютърни науки е.
– Аномия е бил активен, преди Ормънд да се запознае с Еди. Откъде би могъл Ормънд да научи всичката лична информация за нея?
– Имах случай в Манчестър, при който съпруг бе създал три фалшиви профила във Фейсбук и започна да подмамва съпругата си, да я тормози, за да се опита да провери дали тя не му кръшка...
Страйк реши да остави Мидж да си разкаже историята, но почти не я слушаше. Когато най-сетне тя завърши, той каза:
– Слушай, имаме проблем с бройката хора. Сега ме е грижа да продължаваме да наблюдаваме един заподозрян, тъй че избирай: Тим Ашкрофт, Киа Нивън или Гюс Ъпкот.
Мидж избра Гюс, решение, за което Страйк бе сигурен, че е взела, за да не шофира до Кингс Лин или Колчестър. Разговорът им приключи.
Страйк допи силно подсладения си махагонов на цвят чай, после се обади на Баркли и го помоли да вземе полет до Шотландия, за да открие Никол Кристъл и да я разпита.
– Още преди обед ще ти пратя снимка. Тя е в Школата по живопис в Глазгоу, но семестърът приключи, затова предполагам, че ще е в дома на родителите си в Биърсдън, който е...
– Да, знам го – прекъсна го Баркли. – От скъпите квартали на Глазгоу е. И какво, да я питам дали знае кой е Аномия ли?
– Да, но действай предпазливо. Онлайн приятелят ѝ е бил убит, почти е сигурно, че тя е наясно с това и вероятно е силно уплашена. Кажи ѝ как знаем, че е Хартиенобяла в Играта на Дрек, увери я, че не е направила нищо нередно, и после узнай колкото можеш повече.
За негово облекчение Баркли прие задачата без оплаквания и затвори.
Страйк събра сили и позвъни на Робин.
– Здравей – студено изрече тя, след като вдигна веднага. – Прочетох имейла ти.
Беше ѝ пратил въпросния имейл в един часа през нощта, след като се бе довлякъл по стълбите до мансардния си апартамент. Когато се озова там, свали обувките, панталоните и протезата си, за да разгледа отрязания си дополовина крак, който отново бе обхванат от спазми веднага щом го вдигна нагоре. Имаше зачервена хлътнатина там, където го бе уцелил токът на Мадлин. Изпитваше остра болка в мускулите, коляното му бе подуто, а кожата при отрязаното място беше възпалена и всичко това го доведе до няколко неприятни извода.
Първо, бе дошло време да потърси медицинска помощ, макар да се боеше, че това ще го извади от действие. Второ, тъй като нямаше да може да придружава Робин никъде поне през следващите два-три дни, а всички други сътрудници бяха заети – Дев още следеше майката на Шавливи пръсти помежду ресторанти и барове с надеждата да подхване разговор за Фаберже или старогръцки антики, – Страйк искаше Робин да бъде избавена от всякакъв риск.
– Разбрахме се значи, нали? – каза Страйк, а мускулите на десния му крак отново конвулсираха, макар той да бе вдигнат. – Продължаваш да проучваш Лепинс Дисайпъл.
– Което ти смяташ за безцелно – припомни Робин.
– Не, съгласих се да го проверим, за да сме щателни.
– Знам какво правиш, Страйк – каза Робин. – Не съм глупава. Предполага се да покрием няколко на брой заподозрени, но ти искаш да се затворя в хотелска стая и да зяпам в Туитър.
– Получи заплаха за убийство – изтъкна Страйк, който бързо достигаше до границата на търпението си. – Знаят адреса ти и как изглеждаш. Името ти бе върху бомбата редом с моето.
– Защо тогава ти не се криеш в някой проклет...
– Защото трябва да ида в болница – изръмжа той.
– Какво? – запита с остър тон Робин. – Защо? Какво се е случило?
– Кракът ми сдаде багажа – отговори Страйк.
– О, по дяволите, много ли е зле? Ами тогава нека аз...
– Не, няма да идваш с мен – отсече той. Беше толкова напрегнат, че едва не ѝ се развика. – Много те моля да не се показваш навън, та поне една тревога да ми бъде спестена, става ли?
– Добре – троснато отвърна Робин, но след кратка пауза добави: – Ще ми се обадиш ли все пак, когато ти е възможно, за да ми кажеш как си?
Страйк се съгласи да го направи, затвори и после, като използва за равновесие облегалките на столовете, дръжката на вратата и скрина, за да пази равновесие, стигна с подскачане до спалнята си, за да се облече.
Тъй като не си правеше илюзии, че ще успее да си уреди час за прием при неговия специалист с такова кратко предизвестие, той реши да отиде в спешното отделение на клиниката към Лондонския университет и да си чака реда. Възнамеряваше да каже как е паднал предишната вечер и сега изпитва силни болки, което си беше самата истина, макар да се пропускаше фактът, че бе страдал още преди падането и месеците нехайство бяха довели до това му състояние. Не се съмняваше, че един лекар веднага би прозрял как стоят нещата, но не го бе грижа. Искаше само рецепта за голяма опаковка със силни болкоуспокояващи, та да може да продължи да работи.