Петдесет минути по-късно, докато пътуваше в такси с подпрени до себе си патерици и закопчан с безопасна игла десен крачол, телефонът му иззвъня.
– Страйк.
– Здравейте – прозвуча грубоват мъжки глас насреща. – Обажда се Грант Ледуел.
– А, Грант – каза Страйк, – благодаря, че се свърза с мен. Питах се дали може да се видим лично. Просто за да те осведомя за новото развитие – добави неискрено.
– Да, би било чудесно – реагира ентусиазирано Грант. – В момента съм в Оман, но в понеделник се връщам. Пак ще трябва да е вечерта. Девет часът твърде късно ли е? Може ли да дойдете у нас?
Страйк, който много искаше да разговаря с двамата Ледуел в дома им, отвърна, че и часът, и мястото го устройват напълно.
– Чудесно, защото Хедър няма да иска да изляза толкова скоро след връщането си от Оман, но пък ще има желание да чуе новини за Аномия. Никак не ѝ беше приятно, че заминах и я оставих сама в къщата.
Грант му даде адреса на Батълдийн Роуд, Страйк му благодари и затвори.
Спешното отделение в болницата „Сейнт Мери“ беше според очакванията му препълнено с пациенти. Деца седяха в скутовете на майките си; старци чакаха реда си нещастно смълчани; представители на всяка етническа група в Лондон четяха списания или гледаха в телефоните си; млада жена беше превита одве и притискаше корема си; доста неспретнат бял младеж с коса на расти подвикваше от време на време към далечния край на чакалнята. Никак не бе изненадващо, че единствените свободни места за сядане бяха в близост до него.
Страйк се придвижи на патериците си до рецепцията, съобщи данните си на изтощена жена и отиде да седне до подвикващия младеж, за когото подозираше, че е душевноболен, дрогиран или и двете.
– Да бе, точно това направи! – викна мъжът, втренчен в празното пространство, когато Страйк се отпусна на един стол през него и до обонянието му стигна воня на застояла урина и пот. След като подпря патериците си на мястото до себе си, извади телефона си просто за да има в какво да гледа и да избегне натрапчивия поглед на съседа си, и отвори Туитър.
Аномия бе публикувал цитат минути по-рано.
Аномия @АномияГейммастер
Научих се да мразя всички изменници и няма болест,
която да презирам повече от предателството – Есхил
13: 18 ч. 11 юни 2015 г.
Отговорите на тази публикация прииждаха бързо, докато Страйк обновяваше страницата.
Анди Реди @идеридна
Отговор на @АномияГейммастер
Грънт Ледуел се продаде на „Мавърик“, нали?
#МастиленочерноСърцеПечалби #ХартиЕСърцеНеЧовек
Луси Ашли @джусилуси
Отговор на @АномияГейммастер
Боже мой, Джош съгласен ли е Харти да се промени?
#ХартиЕСърцеНеЧовек
Мечтателни лъжички @ ме4тателнилъжи4ки
Отговор на @АномияГейммастер
Ама сериозно, ако Джош се е навил на това...
#ХартиЕСърцеНеЧовек
Страйк бе наясно, че може и да проявява също толкова предубеденост като гневните фенове, прибързващи с изводите, като се почуди дали приказките на Аномия за предателство не бяха свързани по някакъв начин с Ясмин, която, ако бе послушала съвета на Страйк, се бе оттеглила завинаги от играта. Но ако измяната на Ясмин бе предизвикала тирадата на Аномия, тя трябва да се бе върнала в играта, за да съобщи на Аномия, че напуска: идиотска постъпка, но пък Страйк така или иначе смяташе Ясмин за изключително глупава жена. Като нищо дори можеше да е споменала посещението му в дома ѝ.
– Я се разкарай! – кресна съседът на Страйк, който явно водеше спор с невидим антагонист.
А ако Ясмин се бе върнала в играта да обяви оттеглянето си, мислеше си Страйк, и беше съобщила, че детектинът я е подплашил да пристъпи към това, то тогава обаждането до Робин, пренасочено от телефона в офиса, може да нямаше абсолютно нищо общо с Разполовяване. Най-вероятно бе направено от човека, за когото Страйк вярваше, че бе пронизал Еди Ледуел в сърцето, прерязал бе гърлото на Викас Бхардваж и беше оставил Джош Блей с частична парализа, а Оливър Пек със сериозно мозъчно увреждане.