Нилс де Джонг – писа ѝ в отговор Страйк. – Собственикът на артколектива Норт Гроув. Вероятно е донесъл на Катя някои от вещите на Джош.
Тъкмо бе изпратил съобщението си, когато чернокож фелдшер дръпна завесата. Страйк изпита лошо предчувствие, като го видя, че е докарал количка.
– Ехограф – изрече мъжът със силен бразилски акцент.
Страйк разсеяно се запита какво ли би станало, ако му отговореше „Не благодаря, вече ми го направиха“.
– Мога да ходя.
– Не, съжалявам, лекарят иска да сте в количката – отвърна усмихнат човекът и потупа подръчника. – Може да си вземете одеялото.
И така Страйк, още с телефона си в ръка, беше извозен от отделението с тънко одеяло върху голите си крака и боксерки, просто поредното повредено човешко създание, транспортирано против волята му за оглед, какъвто предпочиташе да не му правят.
Сензорът бе леденостуден на допир до крака му и предизвика болка при натиск върху основния бедрен мускул. По лицето на лекаря, наблюдаващ монитора до леглото, не се четеше никаква емоция, докато телефонът на Страйк не изжужа и той му хвърли подразнен поглед, преди да го върне отново към екрана. След няколко минути белокосата лекарка се появи отново, за да разговаря тихо с колегата си. Страйк все едно не присъстваше.
– Всичко е много възпалено – заяви мъжът, като притисна сензора отстрани на колянната капачка.
– Има ли скъсани връзки?
– Може би слаби разкъсвания...
Той отново предизвика болка у Страйк, като прекара сензора по основния бедрен мускул.
– Това е втора степен... може би трета.
Той притисна още по-силно сензора по болезненото място и Страйк се опита да се разсее, като си представи как удря лекаря с всичка сила с юмрук в тила.
– Не виждам нищо тук, което би могло да обясни миоклонуса. Мускулите са много напрегнати...
Бразилският фелдшер откара Страйк обратно в отделението, помогна му да се прехвърли на леглото, каза му, че скоро ще дойде да го види лекар, и отново го остави в заграденото със завеса пространство.
Страйк прочете пристигналото съобщение, беше от Робин.
Какво става? Как е кракът ти?
Още чакам да ми кажат, отговори Страйк.
Аномия се държи много странно в Туитър.
Да, забелязах.
Завесата около леглото на Страйк се разтвори и се появи нова сестра: ниска, пълна, латино на вид.
– Докторът ще дойде след малко. Искате ли чаша чай?
– Всъщност най-много искам болкоуспокояващи – отвърна Страйк.
Надали лекар би могъл да си пожелае пациент, по-склонен от него да облекчи здравната система. Това предложение за чай му се стори злокобно, тъй като предполагаше, че няма да си тръгне скоро оттук. Но тъй като сестрата все още очакваше отговора му, каза:
– Чаша чай ще ми дойде добре, благодаря.
– Мляко, захар?
– Всичко, каквото имате.
Да щеш да му пуснеш хапче ко-кодамол.
Страйк се отпусна на възглавниците и унило се загледа към завесата. Покрай леглото му се чуваха стъпки. Някъде в далечина плачеше бебе. Телефонът му отново издаде сигнал за съобщение, пак от Робин.
Ако искаш демонстрация на крайно лицемерие, погледни публикацията в Туитър на Тим Ашкрофт.
Под истинското му име, не като Перо на словото.
И така, Страйк отвори на Туитър и отиде на акаунта на Тим.
Час по-рано Тим Ашкрофт бе постнал линк към репортаж в „Дейли Мейл“, над който бе написал следното:
Тим Ашкрофт @ЧервеятСеОбръща
Като близък приятел на Еди Ледуел и човек, който работи с ученици и приема присърце сигурността им, съм истински скандализиран.
www.ДейлиМейл/ВъзмутениРодители...
15: 10 ч. 11 юни 2015 г.
Страйк щракна на линка и се появи заглавие
РОДИТЕЛИ ВЪЗМУТЕНИ, ЗАДЕТО УЧИТЕЛЯТ,
РАЗПИТВАН ЗА УБИЙСТВО, ОСТАВА НА ДЛЪЖНОСТТА СИ
Страйк хвърли око на репортажа, който, както очакваше, се отнасяше за Филип Ормънд. В момента той бе временно отстранен от работа и очакваше решението на училищния борд. В репортажа се намекваше, че Ормънд не е харесван в училището, но се спираше на ръба пред твърдение, че е намушкал приятелката си и бившето ѝ гадже. Повече внимание бе отделено на майката, чиято дъщеря бе инструктирана от Ормънд да лъже в негова полза, когато я бе пуснал по-рано от наказанието ѝ, за да проследи сигнала от телефона на Еди.