– Напротив, тук е, сега съм при нея. Тя иска да говори с теб. По ФейсТайм за предпочитане.
– Чудесно – отвърна Страйк. – А може ли и Робин да се присъедини към разговора?
Той чу Баркли да предава въпроса му.
– Да, тя не възразява.
– Дай ми пет минути. Ще известя Робин.
Обаждането на Страйк завари Робин още по халат в клаустрофобичната ѝ стая в хотел „Зет“, та макар и да работеше вече от три часа. И какъв смисъл да се обличаш, като не си показваш носа навън?
– Тя иска да говори с нас? Фантастично! – възкликна, като скочи и се помъчи да съблече халата си с една ръка.
– Ще ти пратя данните за връзка до минути – каза Страйк, на когото неистово му се пикаеше.
Робин се разбърза да си облече тениска и да среши косата си, та да не би Страйк да си помисли, че спи по цели сутрини, после отиде на леглото – единственото място за сядане – и отвори лаптопа си. Междувременно Страйк, чиято коса изглеждаше все същата ресана или нересана, смени ризата си с друга не чак толкова смачкана на вид и седна пред малката си кухненска маса.
Когато комуникацията започна, Страйк и Робин бяха изненадани да видят пред себе си не само Никол Кристъл, истинска прерафаелитна красавица, но и още двама души, които можеха да са само родителите ѝ. Никой от двамата не беше червенокос, но майка ѝ имаше същите високи скули и сърцевидно лице, а баща ѝ с неговата квадратна челюст изглеждаше точно толкова ядосан, колкото Страйк можеше да си представи за човек, открил, че еротичната снимка на дъщеря му е довела до намесата на частни детективи.
– Добро утро – поздрави Страйк. – Много благодаря, задето приехте да говорите с нас.
– Няма проблем – отвърна весело Никол. Акцентът ѝ въобще не бе толкова подчертан като този на Баркли. Стаята зад Никол и семейството ѝ бе стилна и семпла и Страйк заподозря, че ефектът бе постигнат чрез услугите на много скъп специалист по интериор.
– Ъъ... Аз не съм онова Хартиеното... Бялата... Както ѝ казват там в тази игра.
Говореше без никакво стеснение, неудобство или срам. Дори изглеждаше заинтригувана от ситуацията, в която се беше озовала.
– Нямам представа как е попаднала снимката ми в тази игра, честна дума. Аз дори не харесвам Мастиленочерно сърце.
– Ясно – отвърна Страйк, който не забелязваше никакъв издайнически знак за лъжа по веселото ѝ лице. – Но сте чували за анимацията все пак, нали?
– О, да – потвърди ведро Никол. – Моя приятелка е много запалена по нея. Обожава я.
– Тази приятелка имала ли е някога достъп до снимката ви?
– Не, никога – отсече Никол.
– Възможно ли е да я е взела без ваше знание?
– Би трябвало да влезе в снимките ми в телефона. Но вижте, тя членува в Християнския съюз. Много е... нали разбирате? Няма начин да прави такива неща. Да праща голи снимки.
Ако се съдеше по лицето на бащата, Страйк предположи, че той много би искал същото да можеше да се каже за дъщеря му.
– Кога е правена снимката, спомняте ли си? – попита Робин.
– Преди около... две години и половина – отговори Никол.
– Пратихте ли я на някого? – поинтересува се Робин.
– Да, на бившия ми приятел – каза Никол. – Ходехме през последната година в училище, но той постъпи в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон, а аз останах тук да уча живопис.
– Той актьор ли е?
– Иска да бъде такъв, да. Пращах му снимки, докато поддържахме връзката си дистанционно в продължение на един семестър.
На бузата на бащата на Никол заподскача мускул.
– Как се казва бившият ви приятел? – попита Страйк и взе писалка.
– Маркъс – отвърна Никол. – Маркъс Барет.
– Още ли поддържате контакт с него? Имате ли телефонния му номер? – поинтересува се Робин.
– Да, но нали няма да сте ужасни с него? Защото, честна дума, не мога да си представя, че Маркъс...
– Дай им проклетия номер – нареди кратко бащата.
– Татко, стига де – погледна го изкосо Никол. – Не бъди такъв.
Но господин Кристъл май се канеше да бъде „такъв“ много дълго време.
– Маркъс може да са го хакнали – предположи Никол, като се обърна отново към Страйк и Робин. – Случи се с моя приятелка, взеха ѝ снимки от облака, но пък нейната парола е много лесна за отгатване. Уверявам ви, не го виждам Маркъс преднамерено да пуска моя снимка онлайн, все още сме приятели. Той е много свестен човек.
– Кой от двама ви прекъсна връзката? – попита Страйк.
– Аз – отговори Никол, – но той го прие с разбиране. В различни градове сме, а още сме млади. Той ходи с друга сега.