– Маркъс има ли съквартиранти? – попита Робин в опит да се ориентира кой друг би могъл да има достъп до снимката.
– Живее в апартамента заедно със сестра си. Тя е четири години по-голяма и е прекрасна. Откъде накъде Дарси би искала да показва на всички циците ми? – разсмя се Никол.
– Ник, това не е смешно – изрече тихо майка ѝ.
– О, стига де, смешно е донякъде – каза Никол без грам притеснение, че всички участващи в този разговор я бяха видели полугола.
Когато нито един от родителите ѝ не се усмихна, тя вдигна рамене.
– Вижте, аз съм художник. Не приемам голотата тесногръдо като вас.
– Тук не става въпрос за тесногръдие – заяви бащата. Не гледаше към Никол, а бе фиксирал поглед към екрана. – Когато раздаваш на мъже подобни снимки, на практика им връчваш средство да те изнудват или да те посрамят...
– Но аз не се срамувам – възрази Никол и Робин ѝ повярва. – Изглеждам много секси на тази снимка. Не е като да е от типа с разтворени крака...
– Никол – изрекоха едновременно родителите ѝ с еднакъв тон.
– И така, за да изясним – намеси се Страйк. – Доколкото ви е известно, единственият, който някога е виждал снимката, е Маркъс Барет, така ли е?
– Да – кимна Никол. – Освен ако не я е показал на приятел, но не мисля, че би го направил.
– Казахте, че сте му изпращали снимки, в множествено число – припомни Страйк.
– Да, така е – отговори Никол.
– Тази снимка или някоя от другите оказвала ли се е някъде, където не сте очаквали?
– Не.
– Имаше ли други снимки, подобни на тази?
– Ами да – вдигна рамене Никол. – Май имаше една чисто гола.
Майката на Никол отпусна за кратко лице в дланите си.
– Какво? – нетърпеливо възкликна Никол. – Той беше заобиколен от куп секси студентки по актьорско майсторство, трябваше да му дам нещо...за подсещане.
Тя отново избухна в смях.
– Прощавайте – изрече през кикот, – аз просто... малко съм в шок. Не очаквах да разговарям с частни детективи, защото някоя се е киприла със снимките ми.
– Киприла се е? – повтори баща ѝ.
– Е, разбираш, татко, правила се е на мен, та да се уреди.
– И така, нека уточним – каза Страйк. – Твърдите, че никога не сте влизали в Играта на Дрек?
– Не, никога.
– И не сте общували онлайн с мъж, наричал се Морхаус?
– Не, никога – повтори Никол.
– И не сте разговаряли, разменяли съобщения или контактували по друг начин с доктор Викас Бхардваж?
Никол отвори уста да отговори, после се поколеба.
– Всъщност... почакайте – каза тя и този път се намръщи. – Аз... изчакайте така.
Тя стана, изчезна от полезрение, а родителите ѝ погледнаха тревожно след нея. Сега Страйк и Робин видяха Баркли, седнал мълчаливо на далечно кресло.
– Има един човек, който ми е последовател в Туитър – каза тя и отново седна между родителите си. – Все пуска лайкове на публикациите ми, но аз не го познавам... Името му беше нещо като Викас... почакайте...
Близо минута тя преглеждаше последователите си в Туитър.
– Това ли е той? – попита тя, като обърна екрана на телефона си към камерата.
– Да – отвърна Страйк, щом погледна снимката на Викас. – Това е той. Някога писали ли сте му, влизали ли сте в директен контакт?
– Не – отвърна Никол. – Просто забелязах, че харесва всичките ми постове, и всъщност така и не разбрах защо ме следва. Той е учен, нали? – попита и обърна телефона към себе си, за да разгледа профила на Викас.
– Беше – уточни Страйк. – Мъртъв е.
– Какво? – ахнаха едновременно Никол и баща ѝ. Момичето никак не изглеждаше весело вече.
– Беше убит в Кеймбридж миналата...
– Да не е астрофизикът? – попита стъписан бащата на Никол. – Онзи в инвалидна количка?
– Точно той – потвърди Страйк.
Последва дълга пауза, през която и тримата от семейство Кристъл се взираха ужасени в камерата.
– О, боже мой – промълви Никол накрая.
– Много бихме искали да говорим с Маркъс – каза Страйк. – Ще ни дадете ли телефонния му номер?
– Аз... не мисля, че е редно да давам номера му, без първо да съм го попитала – каза тя, вече също тъй напрегната като родителите си.
– Никол... – подхвана баща ѝ.
– Не мога да му стоваря това без никакво предупреждение. Той ми е приятел, татко!
– Наистина ще е по-добре да не му се обаждате предварително – обади се Страйк, но Робин би могла отсега да му каже, че няма шанс да разубеди Никол.
– Не, съжалявам – отсече студентката по живопис, втренчена в камерата. – Няма начин Маркъс да има нещо общо с това. Не е такъв човек. Няма да ви дам номера му, без първо да му обясня за какво става дума. Той никога не би ми го причинил, аз също няма да го сторя – обърна се тя към баща си, който беше отворил уста да заговори. После каза на Страйк и Робин.