– Какво имаш предвид? – попита Страйк, като се мъчеше да остане фокусиран.
– Лепинс Дисайпъл или Джулиъс казват нещо гадно на момиче, после се включват Макс Р или Джони Б и твърдят, че са ги докладвали. Но всичко е нагласено, защото очевидно са приятели. Лепинс Дисайпъл и Джулиъс имат по няколко отстранявания за кратко заради тормоз на момичета, но винаги се връщат.
– Те потенциално жертват акаунтите си в Туитър, та приятелите им да прилагат Кош на момичета?
– Да. Държат се като... не знам... един вид екип.
– Някакви индикации кои са в действителност?
– Не. Местоположението им е скрито и никой от тях не казва много за живота си. Всичко това ме кара да се чудя относно Аномия – каза Робин, облегна се на възглавниците и се загледа в празния екран на телевизора на стената. – Представях си озлобен и самотен човек, но очевидно е способен да вдъхва съчувствие и възхищение, та макар и у група твърде отвратителни хора.
– Викас Бхардваж звучеше като съвсем почтен човек – посочи Страйк, – при това е знаел точно кой е Аномия, но му е останал лоялен дълго време.
И двамата помълчаха, като Робин се взираше в телевизора на стената, Страйк пушеше електронна цигара, седнал до кухненската си маса, и си мислеше най-вече колко е уморен.
– Новите мебели за офиса ще ги доставят утре, нали? – проговори най-сетне Робин.
– Да, следобед – отвърна Страйк. – А вечерта имам среща с Грант Ледуел. Щях да те попитам дали би ме закарала дотам?
– О, слава богу – ентусиазирано възкликна Робин. – Полудявам в тази стая. Защо да не дойда до офиса следобед, ще ти помогна и ще тръгнем оттам.
Когато Страйк се поколеба, тя каза:
– Слушай, ако от Разполовяване знаят къде съм, биха имали много възможности някой да дойде да почука на вратата ми и да се представи за електротехник или някакъв друг. Съмнявам се да ме намушкат с нож при това десетминутно разстояние пеша до офиса на оживена улица посред бял ден.
– Добре – въздъхна Страйк. – Ела в два часа.
С това разговорът им приключи. Страйк остана на мястото си още няколко минути, толкова сънлив и изтощен, че не можеше да се накани да се приготви за лягане. Бележникът му лежеше отворен до лаптопа на имейл адреса, който Ясмин му бе дала за Аномия, но той не бе сторил нищо с него още. За разлика от Ясмин, Аномия беше умен: със сигурност у него щяха да се събудят подозрения, ако непознат се свържеше с него точно сега.
Седеше сред облак никотинови пàри, през прозореца му се виждаше нощното небе с ръба на луната. Погледът на Страйк неволно попадна на презентацията на племенника му Джак за Битката при Ньов Шапел, останала забодена към кухненския шкаф.
Макар селото Ньов Шапел да бе успешно отвоювано от германците, това бе струвало много човешки жертви и не само заради липса на муниции и лоша комуникация, но защото хиляда мъже бяха умрели ненужно в опит да преминат през непрерязаните телени огради, заобикалящи укрепените германски окопи.
Унесен от действието на трамадола, Страйк се опита да си визуализира случая Аномия като военна обстановка. Все още недосегаемата цел беше заобиколена с непрерязана бодлива тел, пазена не само от защитата, създадена от Викас Бхардваж, превръщаща я в укрепена крепост, но и заради помощта на четиримата анонимни тролове.
Та каква поука можеше да се извлече от Ньов Шапел? Прережи телта, преди да пращаш пехотата в атака.
Страйк отново се прозя, твърде уморен да доразвие аналогията, и като се напрегна за предстоящото усилие, се надигна от стола си.
Междувременно в хотел „Зет“ Робин вече беше в леглото, но мозъкът ѝ оставаше упорито буден и продължаваше да подхвърля идеи и колебливи теории, сякаш размесваше колода карти, при което се мяркаха случайни картинки. След като двайсет минути се мъчи да заспи, отново светна нощната си лампа, надигна се до седнало положение и отвори бележника си на последната страница, върху която беше писала. Там бяха изредени потребителските имена на четирите акаунта, които действаха в услуга на Аномия и взаимно едни на други.
След известно време, без да е съвсем наясно защо го прави, Робин взе химикалката от нощното си шкафче и написа пето име: Золтан – първия онлайн приятел на Рейчъл, за когото Рейчъл смяташе, че след това е възприел друга онлайн самоличност, наречена... Как беше? По някаква причина в съзнанието на Робин се появи смътен образ на арлекин.