– Едвам се спасих от покана за вечеря днес.
– Да знаеш – рече Страйк и с мъка се изправи на един крак, за да протегне ръка, – че току-що спечели звание „Служител на седмицата“.
– А сертификат ще получа ли?
– Ще накарам Пат да ти разпечата един веднага щом пристигне новият ѝ компютър.
– Пак ли си зле с крака? – попита Дев, като погледна надолу към празния крачол на Страйк.
– Ще мине – отвърна Страйк и се отпусна тежко на стола си.
– Къде са всички други?
– Баркли лети насам от Глазгоу, посети родителите си, Мидж има почивен ден, а Робин ще пристигне след малко, както и новите ни мебели.
– Искаш ли да остана да помогна?
– Не, спечели си почивка. Смятам да предложа сто лири на доставчиците, ако нещо има нужда от сглобяване.
Десет минути след като Дев си тръгна, дойде Робин. Беше също тъй възхитена като Страйк, че случаят с Шавливи пръсти е приключен, но бе шокирана да види Страйк в плът и кръв. Кожата му бе сивкава, очите кръвясали, беше с двудневна брада. Спести си коментар обаче и просто подаде флашката, която бе донесла със себе си.
– Когато пристигне принтерът, ще мога да ти покажа всичко, което научих за бандата тролове на Аномия. А ти с какво се занимаваш?
– Опитвам се да съставя имейл до Алан Йеоман, но си има граница колко пъти можеш да повториш „обещаващо развитие“, без всъщност да доклавдаш за такова.
– Дано поне Грант си признае довечера.
– Много се надявам – каза Страйк, – иначе ще трябва да облека в позитивна фраза „това разследване се закучи“.
Първата доставка на мебели дойде в три часа и следващите два часа бяха посветени на пълнене на новите шкафове и кантонерки, сглобяване на бюрото на Пат, включването на новия компютър и принтер, сваляне на полиетиленовото покритие от новото канапе, което бе тапицирано с червена тъкан.
– Значи не поиска отново изкуствена кожа? – отбеляза Робин, докато двете с Пат наместваха канапето на мястото му, а Страйк ги гледаше подпрян на патериците си и притеснен от неспособността си да помогне.
– Писна ми онова старото да пърди всеки път, когато се размърдвах на него – отвърна Страйк.
– На това ще му стават петна, ако някой разлее кафе отгоре – предсказа мрачно Пат, захапала електронната цигара. Заобиколи новото бюро и отпусна кокалестото си тяло на новия си работен стол.
– Все пак е по-хубаво от старото де – призна неохотно.
– Почти си заслужава да преживееш избухнала бомба, а? – подхвърли Страйк, като оглеждаше външния офис, който, прясно боядисан и новообзаведен, изглеждаше по-елегантен от всякога.
– Това стъкло кога ще го сменят? – посочи Пат вратата към стълбищната площадка, все още закована с шперплат. – Искам да мога да виждам силуета на който е отвън. Така човек е предупреден отрано.
– Стъкларят ще дойде в края на седмицата – отвърна Страйк. – Отивам да довърша онзи имейл до Йеоман.
Той се придвижи на патериците си във вътрешния офис. Робин тъкмо бе започнала да принтира резултатите от проучването си на Лепинс Дисайпъл и приятелите му, когато служебният телефон отново зазвъня.
– Детективска агенция Страйк – обяви Пат.
Остана заслушана няколко секунди, после каза:
– Какво искаш ти?! Ако смяташ, че е много забавно...
– Същият номер като преди ли? – попита Страйк, като се появи на прага на междинната врата. Пат кимна. – Дай ми го – поръча.
Но в този момент намръщеното изражение на Пат се промени и по лицето ѝ се изписа подозрителност. Закри слушалката и пошушна:
– Тя пита за Робин.
Робин натисна бутона за пауза на принтера и протегна ръка към слушалката, но Пат, която още гледаше Страйк, добави шепнешком:
– Звучи като откачена.
– Пат, дай слушалката – настойчиво изрече Робин.
С вид, сякаш бе убедена как от това няма да излезе нищо добро, Пат ѝ я подаде.
– Ало? – каза Робин. – Робин Елакот е на телефона.
В ухото ѝ се разнесе шепот.
– Ти ли беше Джесика?
Робин сключи поглед с този на Страйк.
– Кой се обажда? – попита Робин.
– Ти ли беше? – изрече слаб глас.
– С кого говоря? – настоя Робин.
Сега чуваше дишането на момичето. Бе плитко и подсказваше за неподправен ужас.
– Познавам ли ви? – попита Робин.
– Да – прошепна гласът. – Така мисля. Ако ти беше Джесика.
Робин закри мембраната с длан и каза тихо:
– Зоуи Хейг е. Иска да знае дали аз съм била Джесика.
Страйк се почуди дали признанието си струва риска, поколеба се, но после кимна. Робин откри мембраната.