– Зоуи?
– Да – прозвуча гласът. – Аз... аз...
– Добре ли си? Случило ли се е нещо?
– Много съм уплашена – прошепна момичето.
– Защо си уплашена? – попита Робин.
– Моля те... ще дойдеш ли при мен?
– Разбира се – отвърна Робин. – У дома ли си сега?
– Да – каза Зоуи.
– Добре, стой там, идвам по най-бързия начин.
– Добре – прошепна Зоуи. – Благодаря ти.
Линията остана глуха.
– Тя иска да ме види – каза Робин и погледна часовника си. – Може би е по-добре да вземеш такси до дома на Ледуел, а аз ще...
– Как ли не! Ами ако е капан, ами ако тя те подмамва, а там те причаква Аномия?
– Поне ще разберем кой е – отвърна Робин и отново включи принтера.
– Точно преди да ти пререже гърлото, а? – повиши глас Страйк през шумоленето на страниците.
Пат въртеше глава от единия към другия съдружник, като че наблюдаваше мач по тенис.
– До апартамента на Зоуи се стига по две рамена стълби – изтъкна Робин.
– А ти как мислиш, че стигнах дотук? Да не съм левитирал? – тросна се Страйк, като се въздържа да спомене, че повечето от качването бе осъществил по задник.
– Страйк, наистина не мисля, че Зоуи ме призовава да срещна края си.
– Ти не мислеше също, че ще заварим Викас Бхардваж с прерязана югуларна артерия.
– Много смешно – изрече хладно Робин и се обърна с лице към съдружника си. – Нямам спомен и ти да си го предсказал.
– Разликата е в това, че аз си научих урока – заяви нетърпеливо Страйк. – Идвам с теб. Ако сега идем на Джънкшън Роуд, имаме достатъчно време да стигнем у Ледуел в девет.
Страйк влезе във вътрешния офис да си вземе портфейла и телефона, а Пат изрече с ниско ръмжене, което при нея минаваше за шепот:
– Да знаеш, че той е прав.
– Не, не е, по дяволите – отвърна Робин, като прибра страниците от принтера и посегна към полицата зад Пат да вземе пластмасов джоб за тях. – Ако пак се опита да удари някого или ако падне по стълбите, ще е извън строя за...
Тя млъкна, тъй като Страйк се появи във външния офис все още намръщен като градоносен облак.
– Готова ли си?
По изражението на съдружника ѝ Робин се досети, че е дочул последните ѝ думи.
100
Кураж усеща се в огромното страдание,
има величие в туй гордо отчаяние.
Смел дух насред бедите се е възвисил
и злият жребий не го е покорил.
Фелиша Хемънс, Съпругата на Асдрубал
Никой от детективите не проговори през първите десет минути пътуване с колата до Джънкшън Роуд. Страйк кипеше от мълчаливо негодувание, задето сега Робин виждаше у него пречка, а не източник на подкрепа. Робин, която винаги долавяше настроенията на съдружника си, разтълкува правилно намусеното му мълчание, но ѝ трябваше известно време да призове кураж и да подбере правилните думи към него.
Накрая, докато чакаха смяна на светофар, тя заговори с очи, приковани към пътя напред:
– Веднъж ми каза, че трябва да сме честни един към друг, иначе зле ни се пише.
Страйк продължи да мълчи, докато не светна зелено и отново подкараха.
– Е, и?
– Каза ми, че повече се тревожиш за мен, когато съм сама навън, отколкото би се безпокоил за изпълнител мъж, защото съм в по-уязвима позиция, ако се озова срещу насилник...
– Именно – отвърна Страйк. – И тъкмо по тази причина...
– Може ли да довърша? – попита Робин със спокоен тон, макар пулсът ѝ да препускаше.
– Слушам – изрече студено Страйк.
– Каза ми, че имам нужда да се справя с паник атаките си, защото не искаш да ти тежи на съвестта, ако объркам нещо и отново бъда наранена.
Страйк вече бе усетил точно накъде водят тези приказки и стисна челюсти в магарешки инат, както определяше пред себе си това му изражение Робин.
– Аз никога не съм те упреквала, че не се грижиш достатъчно за себе си – изтъкна Робин, без да отделя очи от платното. – Нито веднъж. Това си е твоят живот и твоето тяло. Но в деня, когато ми заяви, че трябва да се подложа на терапия, ми посочи, че не само аз ще съм пострадалата, ако се дам да ме убият.
– Е, и? – повтори Страйк.
Смесица от мазохизъм и садизъм го караха да я принуди да изрече всичко докрай. Вече не само притеснена, но и ядосана, Робин продължи:
– Знам, че изпитваш болки. Изглеждаш ужасно.
– О, благодаря, точно ободряващата инжекция, от която имах нужда.
– О, за бога... – възкликна Робин, едва удържаща гнева си. – Ти никога не би позволил на някого в твоето състояние да излезе на задача. Как точно си представяш да защитиш себе си или мен, ако...