– Ще бъда – отсече твърдо Робин и излезе от колата.
101
Онези в мое подчинение с объркания им живот
строшиха восъчните маски, наложени от мен.
Показаха наяве гневни, разбунтувани лица
и ме проклеха за упражняваната тирания.
Елизабет Барет Браунинг, Орора Лий
Стълбището в сградата на Зоуи с миризмата му на нечистотия и застояла урина подейства на Робин също тъй потискащо и при повторното ѝ идване. Докато се качваше по стълбите, измъкна от чантата аларменото устройство, което носеше неизменно, и го стисна в ръка.
Когато стигна до най-горния етаж, почука леко по вратата на Зоуи.
Тя се отвори веднага. Кльощавото момиче срещу Робин имаше вид, сякаш се е изправило пред самата Смърт, но Робин се оказа права, а Страйк в грешка: нямаше никой друг в стаята, само Зоуи, изпита и ужасена, и оградените ѝ с тъмни кръгове очи оглеждаха изпитателно Робин сега, когато беше в истинския си вид.
– Може ли да вляза? – попита Робин.
– Да – отвърна Зоуи и отстъпи назад.
В стаята ѝ имаше единично легло, застлано с памучна покривка на бели звезди, върху която тя бе поставила стар лаптоп. На прозореца бе провиснала тънка розова завеса; върху хладилника, датиращ някъде от осемдесетте години, бе поставен котлон с две плочи, а до тях имаше малка паянтова на вид мивка. Шкафове нямаше, само лавици. На рафта над хладилника стояха една-единствена тенджера и няколко консерви нискокалорийна супа, а на този над леглото – евтини гримове, дезодорант, моливи, писалки и купче листове. Рехавият набор на Зоуи от все черни дрехи бе сгънат на купчинка в един ъгъл. Това оставяше около един квадратен метър свободна площ, покрита със захабен светлозелен килим.
Робин обаче забеляза съвсем малко от това при влизането си в стаята, защото цялото ѝ внимание бе насочено към стените и тавана, покрити до последния сантиметър със забодени към тях рисунки с молив и черен туш. Те бяха извънредно детайлни и орнаментирани, плод на невероятен и щедър изблик на неизлечим стремеж към творчество. Талантът, изложен по тези окаяни стени, бе едва ли не шокиращ за Робин.
– Еха... – промълви тихо тя с очи, обхождащи стените. – Зоуи... та те са удивителни...
Лека тръпка на удоволствие пробяга по уплашеното лице на момичето.
– Трябва да направя едно бързо обаждане – каза Робин. – Няма причина да се тревожиш – добави, като забеляза засилената уплаха на Зоуи. – После ще можем да поговорим.
Тя натисна номера на Страйк.
– Зоуи е тук – каза му.
– Сама ли?
– Да.
– Добре, успех – отвърна Страйк и Робин затвори, а после превключи на записване, без да уведоми Зоуи какво прави, и пъхна телефона в чантата си.
– Искаш ли да седнеш? – прошепна Зоуи.
– Чудесно, благодаря – каза Робин и двете седнаха на леглото.
– Защо искаше да ме видиш, Зоуи?
– Защото... – Зоуи пое дълбоко дъх. – Аномия... това е човекът, който създаде Играта на Дрек... Той заплаши, че ще убие теб и съдружника ти. Каза, че ще ви приложи повторение на Ледуел и Блей. Онзи ден ми прати ваши снимки от вестника, така разбрах, че ти си Джесика. Знам, че ядосах онзи мъж, който все дига телефона в офиса ви... Затварях, защото бях много уплашена, а приятелят ми каза, че не бива да се свързвам с вас, че си търся белята, но трябваше да го направя, защото мисля, че той е убил Еди.
– Мислиш, че приятелят ти...?
– Не! – изписка Зоуи. – Не... Аномия! Току-що говорих с онова момиче Хартиенобяла онлайн и...
– Тя в момента в Играта на Дрек ли е?
Зоуи изглеждаше стъписана, че Робин знаеше точно къде се подвизава Хартиенобяла.
– Зоуи, ще ми позволиш ли да говоря с нея, моля те? Не се тревожи. Не е нужно тя да знае, че това не си ти.
– Но ти не знаеш как...
– Знам всичко за играта – каза ѝ Робин. – Аз съм Бъфилапи. Или поне бях през последните два месеца.
– Ти си Бъфилапи?! – изумена продума Зоуи. – Онази, с която аз...
– Същата.
Зяпнала от изненада, Зоуи завъртя лаптопа към Робин, така че да вижда модераторския канал и частен канал, в който разговаряха Червей28 и Хартиенобяла. Робин прехвърли бързо назад, за да види какво е казано вече.
<Модераторски канал>
<15 юни 2015 г. 17: 47 ч.>
<Присъстват: ПотрошенДрек, Червей28, Аномия>
>
>
ПотрошенДрек: Но защо все пак?
Аномия: Защото искам занапред всички разговори да се водят в модераторския канал.