ПотрошенДрек: Морхаус не остави ли наръчник с инструкции или нещо от този род?
ПотрошенДрек: Не знам как да се отърва от тях.
Аномия: Каза ми, че умееш да програмираш, по дяволите.
ПотрошенДрек: Умея.
ПотрошенДрек: Но това е съвсем различно ниво.
ПотрошенДрек: Бездруго хората харесват частните канали.
<Частен канал>
<15 юни 2015 г. 17: 47 ч.>
<Присъстват: Хартиенобяла, Червей28>
Червей28: Ами ако го е направил?
Червей28: Ами ако не се шегува?
>
>
>
>
Хартиенобяла: Не бъди глупава, разбира се, че не е.
Червей28: Откъде знаеш? Той все повтаря, че го е направил.
>
>
Хартиенобяла: Аз знам кой е Аномия и няма начин да го е направил.
Червей28: Знаеш кой е Аномия?
>
>
>
>
Аномия: Хората злоупотребяват с частните канали, затова прави каквото ти се казва.
Хартиенобяла: Да.
Хартиенобяла: Нали не си разправяла на хората, че Аномия е убил Ледуел?
Червей28: Не съм.
Червей28: Разбира се, че не съм.
– Казвала ли си на Хартиенобяла, че според теб Аномия е убил Еди? – обърна се Робин към Зоуи и тя кимна.
Робин доближи пръсти до клавиатурата, напомни си да допуска типичните за Зоуи грешки в пунктуацията и в този момент Хартиенобяла заговори отново.
>
>
>
Аномия: Хората харесват куп гадости, дето не са за харесване. Просто направи каквото се иска от теб.
ПотрошенДрек: Аз трябва да бягам.
>
>
<ПотрошенДрек напуска канала>
>
Аномия: Червей?
>
Червей28: Здрасти.
>
>
>
Аномия: Говориш ли с някого по частен канал в момента?
Хартиенобяла: Хубаво, защото Аномия много ще ти се ядоса, ако си го направила.
Червей28: Пред никого не съм говорила.
Червей28: Морхаус ли ти каза кой е Аномия?
Хартиенобяла: Не, Аномия сам ми го каза.
Червей28: Сериозно?!
Хартиенобяла: Да. Станахме си приятели.
Червей28: Виж ти. А аз мислех, че ще си му ядосана, задето разкара Морхаус.
Хартиенобяла: Морхаус беше хлъзгав негодник.
Хартиенобяла: Хубаво, че се отървахме от него.
Червей28: Аз мислех, че сте добри приятели с него.
Робин не се канеше да повтори същата грешка.
Червей28: Да, говоря с Хартиенобяла.
Аномия: А би ли останала спокойна, ако аз мога да видя какво казваш?
Червей28: Да.
>
Аномия: Наистина ли?
Червей28: Да, бих.
Хартиенобяла: Не, като го опознах, разбрах, че е влечуго.
>
>
Хартиенобяла: Ха-ха, сега я загази.
>
>
Робин спря, вгледана в двата канала и сърцето ѝ запрепуска.
Червей28: Колко забавно.
Червей28: Ти и Хартиенобяла никога не говорите едновременно.
>
>
>
< Червей28 е с отнет достъп>
Хартиенобяла: Лъжкиня.
>
>
Червей28: Не е ли така, а?
>
>
< Червей28 е с отнет достъп>
>
>
Червей28: Не е ли така, а?
>
<Червей28 е с отнет достъп>
Робин бавно затвори лаптопа.
– Какво се случи? – тревожно попита Зоуи.
– Боя се, че отнеха достъпа на Червей28.
– О, не! – прошепна Зоуи, притисна ръце към лицето си и се вгледа над пръстите си в Робин със своите оградени с тъмни кръгове очи. – О, по дяволите... той ядосан ли е? Ти написа ли му онова, дето ти казах, че е убил...?
– Нямаше нужда. Ти през цялото време си говорила с Аномия. Аномия и Хартиенобяла са един и същ човек.
– Какво?! О, боже мой... о, не... сега той ще дойде за мен... ще дойде и тогава...
Зоуи се изправи и се огледа наоколо, сякаш се канеше да събере накуп мизерните си притежания и да хукне да бяга.
– Зоуи, седни – с твърд глас ѝ нареди Робин. – Седни. Мога да ти помогна, обещавам да го направя, но трябва да ми кажеш каквото знаеш.
Момичето отново се отпусна на леглото и се взря в Робин с големите си хлътнали очи. Накрая прошепна:
– Аномия е този, който ти мислиш, че е.
– Който аз мисля, че е? – повтори Робин.
– Да – отвърна Зоуи и от очите ѝ потекоха сълзи. – Затова си отишла при него с променена външност, нали? Ако бях знаела, никога не бих се доближила до него...