– Ще те убия, мръсна кучко...
Някак си Робин успя да се изправи на крака, ала когато Гюс, все още на колене, размаха мачетето и то извистя във въздуха пред нея, нямаше избор, освен да хукне отново нагоре по стълбите. Едва тогава осъзна, че още стиска аларменото устройство, и го активира. Писъкът му прониза тъпанчетата ѝ.
– Флавия? Флавия?!
Не можа да долови отговор през писъка на алармата, но чу как Гюс тичаше зад нея, като вземаше по две стъпала наведнъж с дългите си крака.
– Флавия?!
Горе имаше повече светлина: завесите бяха дръпнати и през вратата към дневната Робин зърна сгушено тяло на пода до прозореца. С единствената мисъл да се изпречи между момичето и брат ѝ – къде беше полицията?! – Робин се втурна към тялото, което реши, че е на Флавия, но се изпързаля в тъмната локва кръв на полирания под и чак тогава видя преобърнатата инвалидна количка, която бе закрита от канапето, и изкривените очила върху лицето на мъртвеца.
– О, божичко...
Извърна се. Алармата в ръката ѝ още пищеше и тя я метна надалеч от себе си. Гюс бавно приближаваше към нея, задъхан, все така стиснал мачетето в ръка.
– Преди да те убия, ще те изнасиля.
– Полицията идва насам – промълви Робин.
– О, нищо – задъхано се изсмя Гюс. – Няма да ми отнеме дълго, за пръв път ми е все пак.
Високата две педи мраморна скулптура на жена стоеше върху масичка само на крачки от нея. Робин бавно започна да пристъпва натам.
– Подмокряш ли се, като знаеш, че ще те изнасиля?
Десният крак на Робин се хлъзна в още кръв, но тя не спря да се примъква към масичката.
– Знам, че жените си фантазират как ги изнасилват – каза Гюс, като приближаваше към нея.
Робин опипом откри мраморния бюст.
– Вониш ли на риба отдолу?
С едно бързо движение Робин грабна скулптурата от масичката: беше толкова тежка, че едва я удържаше, но със сила, родена от ужаса, я размаха към прозореца, който се пръсна, а после мраморната тежест се изплъзна от ръцете ѝ и изтропа гръмко на пътеката долу. Ако това не вдигнеше съседите под тревога, нищо друго не би успяло.
Гюс вече я бе докопал, извъртя я с една ръка, обхванала шията ѝ, и стиснал мачетето с другата. Робин с все сила го настъпи по босия крак, преди отново да се подхлъзне в друга локвичка от кръвта на Иниго. Гюс отслаби хватката си и в същия миг Робин здраво захапа ръката му над лакътя. Той пусна мачетето, за да я удари с юмрук отстрани по главата. Зави ѝ се свят, стаята се завъртя пред очите ѝ, но ужасът държеше челюстите ѝ сключени върху плътта му, усещаше кръвта му в устата си, подушваше животинската му воня и тогава Гюс стъпи върху падналото мачете, нададе вик на болка, отстъпи настрани и я пусна. Робин отново стовари подметката си върху раненото му стъпало и после някак си отново бе свободна и хукна към вратата, като се подхлъзваше на всяка крачка.
– Гадна кучка!
– Флавия! – викна с все сила Робин, като стигна до площадката.
– Тук съм, горе!
Робин хукна по второто стълбищно рамо, мина покрай изтърван телефон, но нямаше време да го вдигне, тъй като чуваше Гюс отново да тича след нея. На горната площадка вратата, която бе вече атакувана с мачетето, се отвори, Робин се хвърли вътре в помещение, за което осъзна, че е баня, и успя да щракне резето отвътре секунди преди Гюс да я блъсне с цялата си тежест. Вратата потрепери и на слабата светлина, влизаща през стъклото на тавана, Робин видя Катя отпусната на пода с окървавени ръце, които притискаше към корема си.
– Флавия, помогни на майка си, натискай раната! – викна Робин, грабна хавлиена кърпа от лирата и я метна към ужасеното момиче. Потърси опипом телефона си, после си припомни, че той бе останал в сакото, което Страйк дръпна от нея.
Гюс вече сечеше с мачетето вратата на банята. Един от панелите ѝ се разцепи и тя видя лицето му с изписала се по него безумна ярост.
– Първо ще те изчукам и тогава ще те убия... проклета курва... гадна кучка...
Робин се огледа: до мивката бе поставена тежка месингова саксия с кактус в нея. Тя я грабна, готова да я запрати в лицето му, щом влезеше, но внезапно той се обърна назад и с шок от внезапното облекчение Робин чу мъжки гласове.
– Кротко, Гюс... кротко, синко...
Робин погледна към пребелялата Флавия, допря показалец до устните си и тихо освободи резето на вратата. Гюс стоеше с гръб към нея, обърнат към двама мъже, по-едрият от които беше по пижама. Гюс размаха мачетето във въздуха насреща им.